Този факт от нашата история е изключително впечатляващ. Като българи, ние сме горди, че нямаме нито едно пленено знаме. Въпреки това, и ние имаме загубени битки и пленени войници. Как тогава не са ни взели знамената? Днес ще се опитаме да разберем повече по темата.
Как българите крият знамената си
Причината за това се корени в системата, която българите сами разработват още по времето на Освободителната война през 1877-1878 година.Тя е използвана и за нашето първо знаме - Самарското. Малко познат е случаят по време на големите боеве при Шипка. По време на поредната османска атака на 11 август 1877 г., знамето е свалено от пръта и е заровено на тайно място. Само двама опълченци знаят къде точно се е намирало то. След успешното приключване на бойните действия, знамето отново е поставено на мястото си.
Българските хитрости по запазване на знамето
Други известни методи за запазване на знамето включват неговото изгаряне или спасяването от няколко човека, които го разкъсват на ивици, връзват около кръста си и се опитват да избягат на по-сигурно място, като биват прикривани от другите войници.
Как пленените офицери спасяват знамената
Най-впечатляващата българска хитрост се случва след Солунското примирие през 1918 година, когато над 100 000 души трябвало да се предадат. Въпреки че притежавали десетки бойни знамена, нито едно от тях не попаднало в плен. Какво е било тайнството зад това?
Нашите офицери показали изключителна изобретателност. Тъй като били в плен, те помолили представителите на Антантата да изгорят своите знамена. Това е обичайна практика по това време. След като получили разрешение, българите уж изгорили знамената си. Само че се оказва, че нашите офицери изгорили само прътовете и калъфите им, запазвайки знамената, като ги обвивали около кръстовете на избрани хора. Редно е да се посочи, че значителна част от българските войници не били запознати с тази операция, тъй като тя била изпълнена от избрани офицери. По този начин, след като се върнали в България, българските войници били много изненадани, че знамената им изведнъж започнали отново да се развяват.
Подобен емблематичен случай разказва и известният ни писател Людмил Стоянов. Тъй като е с бил с различни политически убеждения, бива подложен на сериозни репресии в периода след 1923 година от тогавашната власт. Той изказва учудването си, че пребиват тялото, около което е било увито българско бойно знаме. По този начин, той иска да покаже, че без значение от конкретната идеология, която е на власт, българските герои трябва да бъдат уважавани.
За финал бих искал да посоча, че наистина нямаме нито едно пленено знаме. С използването на всички техники на занаята, българите успяват да запазят своето достойнство. От друга страна, ние държим знамена на много чужди държави, включително на всичките ни балкански съседи. В Националния исторически музей се съхраняват над 60 бойни знамена на чуждестранни държави, които са били пленени от храбрите български войници.
