"Eine Welt ohne Beethoven?" („Свят без Бетовен?“) - документалният филм на Дойче веле с това заглавие задава с основание този въпрос. Той демонстрира как работата на великия немски композитор е повлияла на съвременното поколение музиканти.
В седем части на филма водещата от Берлинската филхармония и Дойче веле Сара Уилис се среща с музиканти, композитори, музикални мениджъри и експерти от цял свят, за да открие какво би липсвало на музикалния свят, ако не беше иновативността на Лудвиг ван Бетовен.
Идеята за филма е на Мартин Родевиг. "Често срещани са фразите, че Бетовен е новатор и е променил света. Исках да видя какво е останало от него, какво въздействие има днес", казва режисьорът.
Простата идея на Бетовен да използва четири ноти като начален мотив в прочутата Пета симфония е възприета от много рок звезди, особено през 60-те и 70-те години. Например тя вдъхнови британската рок банда „Jethro Tull“ за хита „Locomotive Breath“. "Мисля, че ако Бетовен живееше днес, той щеше да бъде рокер, каращ черен мотор", казва лидерът на групата Ян Андерсън във филма. „Класиката ни оформи, влияе на мелодиите и ритъма ни“, отбелязва китаристът Рудолф Шенкер.
Творчеството на Бетовен не винаги намира разбиране сред съвременниците му. Особено по-късните му творби останаха загадка за мнозина.
На Бетовен се приписват много качества: революционер, който поставя нови стандарти със своите симфонии, предшественик на романтизма, майстор на импровизацията. Цикълът му от песни "До далечната възлюбена“ се превръща в своеобразен прототип за албуми на живо в поп музиката. И основната тема на заключителната част на неговата „Девета симфония“ днес е химнът на Европа, символ на свободата и солидарността, макар че нацистите в Третия райх са използвали музиката му за пропагандни цели.
90-минутният филм "Свят без Бетовен?" е третата и последна част от проекта на Дойче веле, посветена на музикалното наследство на композитора, чиято 250-годишнина Германия празнува тази година.
