Рекламите за дамски розови „ръкавици за разходка“ започнаха да се появяват на интернет страниците ми през април. Те приличаха на аксесоар от миналото, от ерата на лудите мъже, когато жените носели бели ръкавици до китките, за да излязат на чай или да свършат някоя работа извън дома, като например да си купят шапка или да работят като секретарка, разказва „The National Geographic Magazine“.
Но в действителност ръкавиците за разходка са творение от 2020 г. на „Ечо Дизайн“, компания в Ню Йорк, която произвежда шалове и ръкавици, създадена през 1923 г. Стивън Робъртс, главен изпълнителен директор и президент на компанията, обяснява, че „след избухването на коронавирус, в супермаркетите все виждах кошчета за отпадъци, пълни с найлонови ръкавици. Затова си помислих: как можем да отговорим на това предизвикателсво? Можем ли да създадем леки и миещи се ръкавици? "
Той има няколко памучно-полиестерни чифта, готови във фабрика в Азия. Въпреки че Робъртс бърза да посочи, че „не говорим за медицинско решение, а просто за добавяне на допълнително ниво на психологически комфорт“, „Ечо“ е продал хиляди от тези чифтове през последните три месеца.
COVID-19 може да доведе до мини възраждане на шикозни ръкавици, дори в горещо време. Но в продължение на хилядолетия мъжете носят калъфи на ръцете си, за да се затоплят, да изглеждат стилни или да се предпазват, а понякога и любопитна комбинация от трите. И ръкавиците са играли повече от фундаментална роля във всеки аспект на обществото, от кралските английски традиции до медицината в началото на ХХ в.
Символ за състояние от самото начало
Скалните рисунки предполагат, че първобитните мъже са носили прости ръкавици, вероятно плетени, още от ледниковия период. Но най-старите съществуващи ръкавици, направени между 1343 и 1323 г. пр.н.е са конкретен модел от лен, закрепен на китката, намерен през 1922 г. в гробницата на фараона Тутанкамон в Египет. „Очевидно той ги е използвал, за да кара колесницата“, обяснява Майкъл Редууд, експерт по кожа и ръкавици и автор на книгата, посветена на тяхното създаване, озаглавена „Ръкавици и производство на ръкавици“.
„Той ги използва, за да държи юздите, изображение със символично значение. Това е един от най-ранните примери за това колко важни са били ръкавиците за благородниците, църквата и правосъдната система. Тутанкамон въплъщава и трите институции ”.
Първите ръкавици са могли да бъдат плетени у дома (в случая на бедните или работническата класа) или да бъдат ушити от плат или кожа (за богатите). Но дори и за висшето общество ръкавиците са имали утилитарни цели. В „Одисея“ Омир споменава герои, които носят ръкавици, за да избегнат напукване на ръцете. Европейските рицари носели метални ръкавици високо над китката за защита (и за да изглеждат заплашителни).
Ръкавиците стават все по-често срещани в средновековна Европа, но тъй като те изискват повече ресурси и умения от обикновените ръкавици (за пръстите и всички шевове), обикновено се използват предимно като трайна дреха (плетени за война, от здрава кожа за коване на желязо) или като моден или церемониален аксесоар за богатите.
От 973 г. сл. Хр. с английския крал Едгард, известен като „Миролюбивият“, коронацията на английски монарх включва ритуал, при който съдебен служител сваля дясната ръкавица на суверена, за да сложи коронационния пръстен на безименния пръст на краля или кралицата . Когато кралица Елизабет I се възкачва на трона през 1559 г., ръкавиците й са от бял велур със сребърни ресни. Белите кожени ръкавици, носени от Елизабет II по време на нейната коронация, която се проведе на 2 юни 1953 г., не изглеждат много различни, те просто са направени с повече умения и бродирани със златни конци с инициалите „ER II“.
В древна Европа ръкавиците често се давали като подарък, за да се отбележи прехвърляне на земя или да се фаворизира някой. Рицарите буквално хвърлят ръкавица на земята в знак на предизвикателство, традиция, продължила в този дух и през следващите векове, когато джентълмените хвърлят ръкавица, за да предизвикат някого на дуел.
Наистина в Европа, по времето на Елизабет I, жените и мъжете от заможните класи рядко се появяваха публично без ръкавици, начин да се посочи както техният статус, така и да се адаптират към модата. „Ръкавиците бил сложни за изработка, така че определено били считани за лукс“, казва Валери Стийл, моден историк и директор на музея в Технологичния институт за мода. "Точно както се вижда на всички портрети, рисувани от Тициан през шестнадесети век, богатите носят ръкавици или ги държат в ръцете си." В католическата църква свещениците носят ръкавици в знак на целомъдрие.
В съдилищата на континента ръкавиците с бижута са популярни както сред мъжете, така и при жените, продължава Стийл, те често се парфюмират, за да се предпазят от болести, за които хората вярват, че циркулират навсякъде. Тези така наречени „сладки“ ръкавици били пропити с ароматите на билки и подправки, които също спомагали за маскиране на ужасната миризма на кожата, щавена с животински екскременти. Катрин Медичи, френска кралица от италиански произход, прави тези парфюмирани ръкавици известни във френския двор през 16 век и дори е обвинена, че е използвала една, за да отрови испански крал. Въпреки че този слух никога не е бил потвърден, той се предава от десетилетия и вдъхновява сюжета на романа на Александър Дюма от 1845 г. „Кралица Марго“.
Раждането на нова индустрия
През осемнадесети и деветнадесети век нарастващият просперитет както в Европа, така и в Америка довежда до по-голямо търсене на ръкавици за всякакви нужди, от конна езда до кралски събития. Стийл добавя, че „носенето на ръкавици се е превърнало в знак за принадлежност към средния или висшия клас, защото това е означавало да можете да си позволите да покриете ръцете си и да предотвратите слънцето да ги съсипе. Това косвено означава, че не е нужно да работите ”.
През деветнадесети век заможен човек можело да сменя ръкавиците си няколко пъти на ден, носейки къс чифт, за да кара каретата по време на следобедния излет или за жените, носели закопчани оперни ръкавици високо над лакътя, за да се появят на парти. Изработени от коприна, памук или кожа (ярешката била особено популярна), повечето ръкавици били бели, така че „трябвало да купувате много чифтове и да ги сменяте често“, добавя Стийл.
„Модата на ръкавиците се харесва и на жени, които започват да напускат дома“, припомня експертът по културна история Сюзън Дж. Винсент от университета в Ню Йорк. „Имало повече обществени и съвместни дейности, като градинарство, шофиране, катерене на ледници ... и ти трябваше подходящо облекло, за да отидеш до тези места.“ Започна да се появява сложен етикет и символика; например сред мъжете свалянето на ръкавица за ръкостискане означавало доверие, докато жените ги сваляли само за да ядат. И тези аксесоари били толкова популярни, че вдъхновили цял набор от свързани аксесоари: кутии за ръкавици, дълги, правоъгълни контейнери и игли за плетене, като куките за плетене или иглата за плетене на една кука, използвани за закопчаване на по-дългите модели.
И тъй като голяма част от хората също ги носели, цели градове и общности възникнали около търговията с ръкавици, първо в Италия и Испания, а по-късно и в Англия и Америка. В Англия те били организирани в често бурни „гилдии на производители на ръкавици“, включително „Почитаемата компания на Глоувърс“ в Лондон (основана през 1349 г. и все още активна във важни кралски церемонии). В САЩ град Гловерсвил близо до Ню Йорк произвежда около 90% от ръкавиците в света (и голяма част от щавената кожа в САЩ) до средата на 20-ти век.
Занаятчиите, мъже, които са работили във фабрики, и жени, които обикновено шият у дома, стават вещи в правенето на още по-фини пръсти и изрязването на кожата, така че ръкавиците да могат да се разтягат, като същевременно запазват формата си. Повечето следват модел от четири части, само очевидно прост, документиран за първи път във френското издание на Енциклопедията на Дидро и д’Аламбер от 1764 г., който често се среща в съвременните компании. „През последните два века начинът на изработка на ръкавиците остава същият“, продължава Редууд. „В някои случаи материалите са по-еластични, но моделите са практически еднакви. Звучи просто, но да ги направите така, че да се поберат в ръцете ви е трудно.
Медицинско чудо
Говорейки за работни ръкавици, майсторите намирали решения за всяка нужда: високи над лакътя и огнеупорни модели за работа в ковачниците или от устойчива кожа за градинарство. Но концепцията за лекарите, които носят ръкавици, за да оперират или преглеждат, се осъществява едва през 1894 г. И всичко започва с любовна история.
Уилям Стюарт Халстед, първият шеф на хирургията в болница „Джон Хопкинс“ в Балтимор, бил влюбен в сестрата Каролайн Хамптън. Ръцете й се увреждали поради употребата на карболова киселина и други агресивни антисептици в болницата. Затова Халстед помолил Goodyear Rubber Works да направи чифт персонализирани ръкавици от латекс за нея. Тези ръкавици разрешили проблема й и други здравни работници започнали да ги носят. В крайна сметка Хамптън и Халстед се оженили и връзката им, както и личните успехи на Халстед вдъхновили драматичния телевизионен сериал The Knick през 2014 г., в който Клайв Оуен играе главната роля.
Ново завръщане?
Ръкавиците все още са задължителни в началото на ХХ век, както за мъжете, които ги смятат за полезни, за да държат колелото на съвременните каруци без коне, така и за жените, които все още носели дългите тесни ръкавици от предишния век. Странно, въпреки че ръкавиците със сигурност били широко разпространени по време на грипната пандемия от 1918 и 1919 г., те не са считани за бариера срещу инфекцията. Според Редууд, "за разлика от COVID, който може да се разпространи на повърхността, хората смятат, че испанският грип може да се разпространи само чрез кашлица и кихане."
Още през 20-те години пандемията отшумява, отстъпвайки място на нов оптимизъм и свобода и на тенденцията на дамски рокли с дължина до коляното, украсени с ресни и по-спортни дрехи за мъже. „Мисля, че ръкавиците са станали по-къси и по-малко официални, точно както прическите и полите за жени са по-къси“, продължава Винсент. И все пак, елегантните ръкавици все още не били изчезнали: жените продъжили да ги носят в социален и трудов контекст през 60-те години. Редууд заключава: „Жените дори ги носеха да дори когато пишат, доста скъп навик, защото мастилото ги съсипва“.
Бурните социални и стилистични промени, съпътстващи края на 60-те години, успяват да изтрият идеята, че всеки трябва да носи ръкавици в доброто общество, като ги отведе преди всичко за зимни аксесоари или градинарска защита. „По това време жените спират да носят шапки“, продължава Стийл от Модния технологичен институт. „Като цяло всички буржоазни конвенции, че трябва да носите шапка или вратовръзка, за да бъдете уважавани, бяха оставени настрана. Хората биха могли просто да се обличат според вкуса си ”.
И все пак, в днешния свят на маски и дезинфектант за ръце, ръкавиците може да се върнат. Стийл заключава: „Сигурен съм, че модните хора няма да искат да продължат да носят тези ужасни латексови ръкавици. Ако някой можеше да направи малки черни ръкавици, вероятно щеше да намери пазар, готов да ги купи ”.
* Превод: БГНЕС
