„Кво стаа, брато?“ „Как си, копеле?“, „Мараба, шмиргел“, са само част от обръщенията, които може да чуете на улицата. В зависимост в кой град се намирате в България, ще ви посрещнат по различен начин. BIG5.BG събра едни от най-колоритните обръщения в родината ни.
Освен кратките „бе“, „ве“ и „бре“, българите най-често си говорят на „брат“, „човек“ и техните словоформи. От изток на запад „човешките“ обръщения постепенно преминават през братско-чешитска фаза и приключват като „копелета“. В Източна България определено хората използват повече странни обръщения спрямо тези в ЗападнаБългария, като абсолютният шампион е Бургас, следван от Хасково и Варна, обясняват Биляна и Петър Събеви в своя блог, където разглеждат етимологията българския жаргон.
Има и любопитни словосъчетания с кодиран уличен смисъл. Когато положението е тежко, трудно може да чуете „леко баница“. Ако някой субект ви дразни и искате да го обидите, може спокойно да го наречете „леонска наденица“. Човек, който е толкова дебел, че чак е изпънат преминава в графата плондер, леонка, тулумба, памандура; селска коледа.
Досадниците може да ги попитате „Абе да не си пил газиран мензис от бесна лисица“. Това е риторичен въпрос към някой, който дрънка големи глупости. На глупавите хора съвсем спокойно може да им кажете „абен си като гински брус“.
Ако ви нарекат „ти си баба Гуси“ – значи сексуалната ви ориентация е разкрита. Словосъчетанието се използва за нарицателно на истински швестер. Секс жаргонът на улицата изобилства от цветисти изрази. Вандалска свирка се нарича вид изпълнение на фелацио, при което половият партньор успява с едно движение на устата си да налапа вашия член и половината от задника ви. Думата за лоша хигиена на мъжкия полов орган е кабарясал – хванал сирене мъжки полов член, вследствие занижена хигиена.
Ако някой ви каже Цацаратурата, се сещайте за прокуратурата. Това е шеговито, насмешливо название на прокуратурата под ръководството на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров, a.k.a. Голямата Цаца или просто Цацата.
В Кърджали и Хасково се наричат „перде“, „уа“, „ябба“, „артик“, ‚чивяк“, „каун“. „Бабур“, „лабеж“ и „вий“ са характерни за Ямбол. В Стара Загора ще ви кажат „айдук“ и „братлее“. Най-многобройни са жаргонните думи в Бургас: „аверче“, „луд“, „чуек“, „ман‘як“, „лек“, „въй“, „лице“, „харабия“, „батка“. Във Варна може да чуете обръщения като „чуйек“, „авер“, „мой“, „чь‘ечье“. В шуменска област ще се обърнат към вас с „куре“, „бе“, „чоджум“.
Северозападна България също е с богат жаргонен речник: „пустиняк“, „чешит“, „дзер“, „баце“, „омраз“. Когато някой кихне във Враца, му казват: „леко а съ не осереш“. Ако ви кажат: „Рипа ми гъзъ“ – това означава „не ме интересува, не ми пука“. Възмущението от тъпотата на даден човек се изразява със словосъчетанието: „то даа уй, да му го набиеш, ми то акъл“. „Цело село да сере, не мое ти напълни устата“ се казва за приказливите хора.
