Православната църква отбелязва на 1 февруари денят, посветен на лечителя и християнин Свети Трифон. 1 февруари е известен и като празник на лозаря и виното, както и като първия от трите дни на т.нар. „Вълчи празници“, известни в народната памет като Трифонци или Трифунци. Трифоновден се отбелязва и на 14 февруари по стар стил.
На 1 или на 14 февруари – кога да отбележим Трифоновден?
Ако традицията да полеете празникът с вино е единствената, която спазвате, може да отбележите и двата празника, както и да празнувате на 14 февруари, както повечето българи, които използват деня на влюбените – католически празник, за да почетат и този на виното. За лозарите и винарите обаче кога се празнува Трифоновден има по-голямо значение, съществено за здравето на лозята и производството на хубаво вино, с което е позната страната ни. Някои лозари отбелязват, че 1 февруари е неудачен за традициите и обредите, изпълнявани на Трифоновден, свързани с лозята – за зарязването им например, което традиционно се прави на Трифоновден. Те считат, че е рано, тъй като се още е много студено в началото на февруари. Твърдят, че истинският български календар е този, който е по стар стил, или 14 февруари възприемат като празник на виното и удачен за ритуалното зарязване на лозята – традиция която е жива.
Традицията зарязване на лозята на Трифоновден
Трифоновден се нарича Трифон Зарезан именно заради традиционното зарязване на лозята. Празникът е посветен на виното, в много градове и особено в тези, които имат традиция във винопроизводството, той е всенароден празник с веселби и пълни чаши с вино, както и с конкурси за най-добър винопроизводител и най-добро домашно вино.
В народните традиции Трифон Зарезан е мъжки празник, а обредите и обичаите са свързани с лозята и виното. Лозарите отивали на лозето в ранната утрин на празника, пременени в нови дрехи и с торби, пълни с ритуални ястия – обреден хляб, варена кокошка, сланина, туршия, бъклица с вино. Поливали косера си с вино, отрязва три пръчки от три различни лозници и свивали венец от тях. Плисвали бъклицата на лозето – за да е плодородна земята, да се народи много грозде, да тече много вино. Богатата обредност за празника е свързана именно с надеждите за берекет, за плодородие. Изяждали обредните ястия, които носели, избирали цар на виното и го занасяли на ръце до мястото, където се празнувал с всенародно веселие и пищни трапези денят на Свети Трифон.
Трифоновден – обреди и обичаи
На Трифоновден празнуват не само носещите името на светеца, не само лозарите и винарите. Кръчмарите и градинарите също приемат св. Трифон за свой покровител и отбелязват подобаващо Трифоновден.
Интересен обред за празника може да бъде видян в Родопите – заплашване на овошките, които не раждат, който се изпълнява от двама мъже – единият размахва брадва, като че ще сече яловото, а другият го разубеждава. Този ритуал е наречен трифоносване на дърветата и е ограничен само до родопския край за разлика от зарязването. Още по-интересен е обредът с нарочно порязване на три места от бръснар на врата на мъжете, които не успяват да имат деца, за да са плодовити и да заченат невестите им. Този ритуал също е ограничен само сред родопчани.
Трапезата за Трифон Зарезан няма да е пълна без това ястие!
Сред ритуалите за празника е и приготвянето на обредна трапеза. На нея съвсем естествено централно място се отделяло на виното – питието на боговете, питие, с което у нас отбелязваме и тъжни помени, и весели празници – поливаме и изпращаме и мъртъвците си, и посрещаме новия живот. Домакините приготвяли обредни ястия – прясна пита, дипла пита, варена кокошка, пържени яйца, домашно омесен хляб , кокошка, пълнена с ориз или булгур, печени орехи, лешници, фъстъци, сушени плодове.
Трифоновден - ето какво задължително се прави на празника
Всенародното веселие, хората на мегдана, също били неразделна част от Трифоновден.
Честит празник и наздраве!
