Аз и екипът, който ръководя, осигурявахме заснемането на концерта на „Продиджи“ в рамките на фестивала „Спирит ъф Бургас”. Аз и пичовете в екипа ми, оператори, звукари, режисьори, монтажисти, сме все в златната мъжка възраст за качествено забавление – от малко преди до малко над 40. Освен кабелджията, когото наричаме Шашкъна и който е позициониран най-ниско в йерархията ни, който е нещо като 94-и набор.
След концерта целият екип веднага тръгнахме към Лозенец да се забавляваме, а Шашкъна оставихме в Бургас да събира кабели.
Тогава, според разказа на Шашкъна, тия, „беквокалите на Продиджи”, така жестоко се били надрусали, че място не можели да си намерят и отишли зад сцената при Шашкъна и му казали:
– Пич, може ли, молим ти се, и ние да навиваме кабели малко с тебе, че не можем да седим на едно място?
И Шашкъна им казал:
– Може, като си немате друга работа, навивайте тука. Тъкмо ше приключа по-рано.
Впрочем, аз не знаех, че „Продиджи“ имат беквокали, възможно е да става въпрос за някои от самите членове на групата, предавам ви историята както и доколкото Шашкъна ми я разказа на мен.
И така, навили беквокалите кабелите, измели и измили пода и заявили на Шашкъна:
– Виж какво, ти си ебаси пича!
И като израз на положителното си отношение към Шашкъна, беквокалите на „Продиджи“ го поканили с тях на рождения ден на тая, мениджърката на „Продиджи“. В президентския апартамент на петзвездния „Грандхотел Приморец Марина Спа Уелнес енд Империал”. Дето нощувката в двойна стая струва 400 кинта.
И аз му викам:
– Тоест, искаш да кажеш, че са те поканили на частно парти у „Продиджи“ един вид, така ли?
И той ми вика:
– Еми да, к’во чак толкова е станало.
– И що не се обади, Шашкън? Защо не ми звънна на мен, например, на шефа си?
– Еми какво да ти звъня. Вие така и така забихте към „Корал”, без да ме изчакате, какво да правя аз, викам си: дай да ида тоя рожден ден, мое па да е готино.
– И много хора ли бяхте?
– А, не, – вика – пълна скръб, вика, нищо не си изтървал. 6-7 човека некъде. Тия от „Продиджи“ там, мениджъката и аз.
За разлика от мен и вас, Шашкъна не е отрасъл с „Продиджи“, ако това ви интересува. Отрасъл е със сещате се със какво… Никога не ги бил слушал преди, ама бил им гледал концерта сега, докато снимаме, и му харесало, к’во.
А относно самото парти ми разправи ето това:
– Тия хора се оказаха доста големи простаци. Тоя с рогцата къде е, вокала на „Продиджи“, вика…
– Кийт Флинт! Кийт Флинт се казва вокалът на „Продиджи“!
– Не го знам как се казва, тоя, дето прическата му е с рогца отгоре, и вика: „Айде сега, искам всеки да подари по нещо на, тука, на, нали, мениджърката, за рождения ден. Обаче понеже знам, вика, че никой нищо не ѝ е взел, искам сега всеки да строши по нещо тука в апартамента! Кой каквото иска да строши, вика, аз плащам!“. И – да, речено-сторено, фанали да трошат там, всичките, кой- нощна лампа, кой – полилей, другия – позлатените кранчета на ваната, другия – хладилника, третия – не знам какво, всеки троши, ебаси простаците, честно!
Шашкъна, не помня точно какво, строшил и той нещо дребно, колкото от добро възпитание, да не обиди странните обичаи на домакините си, иначе бил твърдо против подобно поведение. Не слушах разказа му внимателно в тази част, защото съзнанието ми беше силно ангажирано с идеята, че съм изтървал първото и вероятно последното в историята на България ултимативно рокендрол събитие – потрошаване на хотел от страна на музикални звезди. Нали ме разбирате? Няма да дойдат ни „Лед Цепелин”, ни – „Ролинг Стоунс” в България повече, а и да дойдат, няма да се обадят точно на мене и да ме поканят да трошим с тях хотелите.
След това Шашкъна скучал жестоко, копелета.
„Теа простаци, като наредиха некви там линии по масата и тупат ли, тупат, като освен това и козат през това време. А на т’ва, горе на тавана, пластмасовото дето вика фиу-фиу като има пожар, турили там едни парцал да не пищи като козят, но въпреки това, като пушат нормални цигари, излизат на балкона, да не се умирисва стаята. Идиоти, ти казвам. Поседях известо време, неколко часа и си тръгнах.”
Питам го, добре какво си говори с тях? Говори ли си нещо? Вика:
– Еми нищо особено. Хаху-хихи, глупости. Накрая тоя от с рогцата ми каза, че съм бил ебаси пича. И ми каза, като хода некой път в Лондон да му се обадя.
– Защо трябва ти да му се обаждаш?
– Ами да пиеме нещо.
– Така. И как ще му се обадиш? – питам го, а той:
– Еми по телефона. Разменихме си телефоните с него. Какво странно има?
– Как така си разменихте телефоните – викам му, а той:
– Еми пича ми клипна.
Тук не издържах повече съдържанието на този разговор и заповядах на Шашкъна да ми даде телефона си, да видя как именно и дали Кийт Флинт наистина е клипнал на Шашкъна. И наистина обаче, в телефона на Шашкъна имаше индикация за входящо обаждане в малките часове на предната нощ от номер, започващ с 0044, като контактът беше записан с големи букви ето по този начин:
SPI B. TOIA OT PRODIDJI
– Какво е SPI B. – простенах аз, все по-невярващ, че на тази конкретна планета действително съществува справедливост.
– „Спирит ъф Бургас” – поясни очевидното Шашкъна, все по-притеснен къде именно е сбъркал и защо шефът така е пребледнял.
И пак му викам, добре бе, я повтори, за какво ти е този телефонен номер – да му се обадиш да пиете нещо някой път в Лондон, така ли?
А Шашкъна, вече поизнервен от този разпит, ми каза:
– Еми, като ида некой ден в Лондон, ше му се обадя на пича и ако не друго, поне ше имам къде да спя.
* „Тоя от „Продиджи“ е част от сборника с разкази на Радослав Парушев „Само за напушени“.
