Хората винаги са търсили ключ към безсмъртието. Обаче има ли наистина не „магическо“, а реално средство за вечен живот? Вярно е, че възможностите на съвременната медицина ни позволяват да изглеждаме по-млади - но никой не е успял да отложи напълно стареенето или съвсем да се избави от неговите характеристики.
Още от най-древни времена се появявали хора, които предлагали способи за вечен живот. Шумерите преди 5 хиляди години търсели растения, които могат да дарят безсмъртие. Жителите на древен Египет били уверени, че ако ядат чесън всеки ден, ще живеят дълго. Други пък дълги векове търсили неуспешно „философския камък“ - понеже хората вярвали, че освен да дарява вечен живот, той превръща обикновените метали в злато.
Тибетските аскети монаси също обожавали чесъна, но по тяхната рецепта неговите полезни свойства се засилват, ако се накисне в алкохол. Въобще, в миналото много хора смятали, че алкохолът е полезен за организма – и било нормално на трапезата винаги да има вино.
Забавен начин да се осигури вечен живот прилагали древните асирийци. Те вярвали, че такъв способ е... риболовът. Според тях боговете не включвали времето, прекарано в риболов, в жизнения цикъл, отреден на човека – тоест, това бил своеобразен „бонус“, който удължавал живота.
Някои древни царе пък вярвали, че секс с млади красиви девойки подмладява. Цар Давид бил възхитен от този метод (има си хас да не е бил възхитен!) въпреки, че не му помогнал кой знае колко - владетелят живял „само“ 70 години.
Заможният римлянин Клавдий Геримп имал своя собствена тайна за дълголетие, която се оказала твърде ефикасна: всяка вечер спял с девствени момичета до себе си – но без секс! Целомъдреният сън в компанията на девици му помогнал да живее 115 години!
Доста по-късно граф Калиостро, който уверявал всички в собственото си безсмъртие, разказвал, че съществува таен метод то да бъде постигнато. Графът споделял секретната рецепта с всеки желаещ - разбира се, срещу подобаващо заплащане. Доверчиви наивници плащали на Калиостро огромни суми. Уви, чудото не се случвало!
Съвременните учени предлагат да се клонират отделни човешки органи, които съответно да заместват вече амортизираните и износените – това евенутално би удължило живота, но все пак не води към „безсмъртие“.
Също в наше време науката постепенно прави крачки напред в изучаването на механизмите на остаряването. Учените открили, че едно морско същество се оказало безсмъртно в буквалния смисъл на думата. Медузата Turritopsis nutricula, след като изживее жизнения си цикъл, се превръща отново в полип и това продължава безкрайно. Обаче, според скептиците, това е всъщност не „вечен живот“, а започване на живота отново от „бебешка“ възраст – все едно човек да започне отначало живота си като бебе, загубвайки цялата информация, която е натрупал. Тоест, да забрави целия си дотогавашен живот, всички спомени, радости, мъки, любови, приятелства и т. н. Ако пък запази тази информация – тогава си представете бебе в памперси, което владее познания по квантова физика или умее да рисува като Салвадор Дали. За някои хора може би това е интересна, но за други малко страшничка перспектива...