"Портрет"
Старинния портрет от таз стена
ме гледа с свойте ясносини
очи, разлели синя светлина.
На черно кадифе, върху коприна,
ръцете му са сложени една
на друга.
Сънна тишина
връх неговата плът, тъй близка и далека,
се спусна и лежи недвижима пет века.
Не е ли той в света,
или е само -
видение на чуден свят и сън!
Светът се движи шеметен отвън,
а той ме гледа нямо,
и погледа прониква,
в мойта кръв се влива,
безсмъртен поглед - силата му жива
гори! -
Ела, спаси ме от света,
сложи ръка, да сетя топлината
и чистия ти свян,
и в твойта чистота
да си стопя до капчица душата!
Дора Габе
