Написах автобиографията си, защото исках децата ми да знаят как баща им се е опитвал да направи нещо в живота си. Това каза Негово Величество Цар Симеон II по повод представянето на автобиографията си „Една необикновена съдба“ в Атина, съобщиха от пресофиса на Симеон II.
За времето, в което е бил министър-председател на България той каза: „Беше много труден период. Всяка страна има своите политически предразсъдъци и аз не бях съден само за грешките си, но получавах и лични нападки. Иновациите не се приемат лесно в живота и вземането на решения понякога е трудно. Хората обикновено имат високи очаквания, но нещата не винаги се случват толкова безболезнено и лесно. Въпреки трудностите, държа на положителната страна и предпочитам да виждам чашата наполовина пълна, а не наполовина празна. Ето, например по въпроса за Европейския съюз и колко важно беше да станем член. Имаше хора, които вярваха в това и ни помогнаха много“. По думите му в политиката всичко може да се случи, но особени страхове не е имал. „За живота си никога не съм се страхувал. По-скоро от някое яйце или някой домат, това се случва на политиците. Но за щастие никога не ми се е налагало да се сблъсквам с такова неодобрение“, заяви той. „Когато реших да се кандидатирам за министър-председател, много хора ми казваха да помисля отново, тъй като това беше извън кралския протокол. Ако бях цар на власт, нещата щяха да бъдат различни. Но като цар в изгнание, ако можех да помогна по някакъв начин, ставайки премиер в страната ми, ми се стори много логично и нормално. Въпреки това имах подкрепата на кралските семейства, които разбира се смятаха, че това, което правя, е необичайно. Подобен на моя случай, досега има само два такива, е случаят с Нородом Сианук, крал и премиер на Камбоджа“, посочи Симеон II.
„Завърнах се в България окончателно през 2000 г. и оттогава живея там. Колкото повече минават годините, толкова повече чувствам, че съм си у дома. Чувствам, че се завърнах към корените си. Това, че бях в изгнание не ми оставя горчилка, все пак научих толкова много. Ако бях останал в София като цар, нямаше да науча и половината от това, което научих като изгнаник. Нямаше да имам такъв отворен хоризонт, за да възприемам много повече проблемите“, добави той.
„Моята съпруга е до мен цели 57 години и се е справяла с всички обстоятелства. Беше много трудно за семейството ми, тъй като медиите твърдяха, че със завръщането си ще се опитам да възстановя монархията и уредя децата ми на ключови позиции, разбира се всичко това беше несправедливо. Затова, вместо да оставя семейството ми, да бъде до мен и да ме подкрепя, аз ги призовах да стоят далеч от България, за да не се създават проблеми. Единственият, когото не критикуваха, беше единият от синовете ми, лекар. Това беше едно от най-тежките преживявания в живота ми. Трябваше да бъда сам в тези толкова трудни години“, допълни Цар Симеон II.
„Имам 11 внуци. Бихме могли да бъдем и футболен отбор. Някои от внуците ми живеят в Испания, други във Великобритания и един в Мароко. Повечето учат и аз съм много горд с тях. Рядко ги виждам, тъй като са много заети, много сериозни и надеждни деца. Всички те имат кариери, както и моите снахи. Всички работят, имат си техния живот, никога не биха го изоставили. Идват в България от време на време, или през лятото, или през зимата за ски, тъй като в страната ни има отлични писти“, посочи той.
За нещата, които би променил в живота си, ако можеше, Цар Симеон II каза: „Може би щях да изживея целия си живот по съвсем различен начин, ако бях учил теология и бях по-близо да църквата, нещо което много исках, но не осъществих“.
