В края на ХVІ в. шогунът Тойотоми Хидейоши успял да обедини Япония след дълги и изтощителни граждански войни. Но голямата цел на японците винаги бил Китай. Затова след обединението на страната Хидейоши настоял пред корейската царска династия Чосон да позволи на армията му да премине през нейните земи към Китай. Корейците отказали.
Тогава през 1592 г. 500-хилядна японска армия нахлула в Корея. Започнала Имдинската война. Корейците нямали сили да победят такива огромни пълчища. Главнокомандващият корейския флот, адмирал Ли Сунсин, положил усилия да усъвършенства силите под свое командване, като възстанови бронирани бойни кораби от стар тип - кобуксони (наричани още„костенурки“)
Кобуксоните били защитени с броня, която не позволявала на вражеските абордажни куки да се закачат за нея, защитавала добре от куршуми и стрели и донякъде от артилерийски огън. Кобуксонът бил предназначен да удари с таран вражески кораб, после го довършвал с огън от 30 оръдия.
Битката
До октомври 1597 г. японският адмирал Вакидзава Ясухару събрал 333 кораба, от които 200 били спомагателни и транспортни.
Корейците имали още един проблем: след предишно тежко поражение, понесено от заместника му Вон Гюн, адмирал Ли Сунсин сега разполагал само с 13 гребни двупалубни кораби-пханоксони и 200 бойци. Но нямал нито един брониран кобуксон. Все пак пханоксоните също били добри кораби с високи бордове за защита срещу абордаж. Техният основен метод за борба бил дистанционен: обстрелване на врага с оръдия и стрели от разстояние.
12 снимки, които доказват, че японците живеят в друг свят
Ли Сунсин решил да срещне врага близо до остров Чиндо. Той разчитал на корейските познания за района, който изобилствал с течения и водовъртежи. Японците от своя страна се надявали в това отношение на лоцмани от пиратите „уоку“.
Японците и пиратите не вярвали, че корейците със своите 13 пханоксони въобще ще посмеят да се мярнат пред японските 133 бойни кораба в тесния пролив Мьонян сутринта на 26 октомври 1597 г. Но това се случило и японците, виждайки малобройните корейски кораби, веднага се устремили в атака.
Корейците спрели, пуснали котви, обърнали се с бордове към японците и открили прицелен огън. За разлика от тях японците попаднали в бързеите на пролива и не можели да стрелят със същата точност. Поради своята скупченост в теснината те търпели големи загуби. Всеки корейски изстрел бил просто убийствен.
Японците обаче все пак се докопали до пханоксона на Ли Сунсин. Те хвърлили абордажни куки и мостове, бойците от абордажната команда се втурнали напред - и получили право в лицата си залпове с картеч от малки оръдия-фалконети. Тутакси в действие влезли и корейските стрелци с лъкове, които с точни изстрели пронизвали самураите – отразила се специалната подготовка, която по-рано Ли Сунсин провел със стрелците като основни контра-абордажни сили.
Тайната на дълголетието от японците
Стрелците и фалконетите обаче били само част от плана на корейския адмирал. Той бил приготвил още изненади за японците: преместил всички оръдия на долните палуби при гребците и те сега стреляли със залпове в долната част на вражеските кораби, които започнали да потъват.
До два часа следобед корейците отблъснали японската атака, потапяйки много от корабите на противника, без да загубят нито един.
Японците загубили 30 бойни кораба. Японският командващ Тодо Такаторо бил ранен, а много офицери - убити. Японският адмирал Вакидзава решил да отстъпи.
Резултати от битката
След сражението Ли Сунсин се оттеглил в открито море. Все пак силите му били твърде малко, а японците разполагали със 73 бойни кораба. Ли Сунсин спечелил тактическа победа, но японският адмирал постъпил стратегически умно, като се оттеглил навреме. Неговите кораби продължили да подкрепят японската армия в Корея.
Във всеки случай, след победата Ли Сунсин се наредил сред 10-те най-добри пълководци по море на всички времена. Той победил десетократно по-многоброен противник.
