Великата или Страстната седмица са дните между Цветница и Великден. Те са посветени на страданията, които изтърпява Исус Христос в тези последни дни от живота си – залавяне, съдене, бичуване и разпъването му на кръста – за да изкупи света.
Още: Може ли да се садят зеленчуци на Разпети петък и да се работи в градината
Всеки един от дните на тази седмица се нарича „Велик“, като кулминацията й са дните Велики Четвъртък и Разпети Петък. През 2025 година Разпети Петък се пада на 18 април.
Според народната традиция не трябва да се работи нищо през тази седмица – дори мъжете не бива да работят на полето, а на жените не е позволена никаква работа (плетене, шиене, тъкане) с изключение на домакинската (готвене, пране и чистене).
Разпети Петък – Църковни канони
Велики петък е най-тъжният ден за християните през годината. За да съпреживеят страданията на Спасителя вярващите спазват строг пост – пълно въздържание от вода и храна.
Още: Великденските яйца: Легенди, ритуали и техники за багрене
Църквата проявява снизходителност и за тези, които не могат да издържат поста, е въвела няколко негласни облекчения – едното позволява да се пие вода след три-четири часа следобед, а другото разрешава пиенето на вода и хапването на малко хляб след отслужване на Опелото Христово.
Денят се смята за траурен, което се подчертава и с променения ритъм на богослуженията – сутринта на Разпети петък се отслужва вечерня. Тогава от олтара се изнася светата плащеница и се поставя в центъра на храма върху маса – по този начин се изобразява свалянето на мъртвия Христос от кръста и полагане на тялото му върху каменната плоча за погребално помазване.
Тази плоча и досега посреща вярващите при входа на църквата „Възкресение Христово“ в Йерусалим. Смисълът на този обичай е християните да се преклонят пред тялото на мъртвия Спасител и заедно с него да се погребат – т.е. да изоставят своите грехове и недостатъци, за да посрещнат Възкресението с очистени души и сърца.
Още: Велики четвъртък е: Най-важните традиции, които трябва да спазите днес
Това символизира и преминаването под светата плащеница, което в България погрешно се нарича „провиране под масата“ и съвсем не се спазва във всички православни църкви. По традиция при покланянето на плащеницата вярващите оставят цветя и зеленина, а свещениците им дават здравец за благословение, който се отнася вкъщи и се поставя на кандилото или домашната икона, редом с върбовото венче от Цветница. В някои райони цветята, които носят вярващите, се наричат господюви китки и след като ги положат на Христовата плащеница, си ги взимат обратно, защото вярват, че имат целебна сила.
Вечерта на Разпети/Велики петък се извършва последованието „Опело Христово“ – край плащеницата и Христовото разпятие се чете специално славословие, в което тъгата по разпънатия Син Божий постепенно се заменя от радостта на очакваното Възкресение.
По време на това богослужение вярващите са благославяни с розова вода – спомен за погребалното помазване на Христовото тяло с благовонни масла. След края на „Опелото Христово“ около храма се извършва литийно шествие с плащеницата и тя се внася в олтара. Така се изобразява погребението на Христос в гробната пещера от Йосиф и Никодим.
Още: Защо НЕ трябва да се приготвят козунаци на Разпети петък?
Разпети Петък – Народни вярвания и традиции
В народната традиция съществува вярването, че на Разпети или Велики петък вода не се пие, защото „водата е кървава от раните на Христос“. По тази причина не се ходи на чешмата и не се налива никаква вода в съдовете.
Късно вечерта на Разпети петък, започва приготвянето на великденските хлябове – най-често това са погачи с квас, върху които се подреждат бели и червени яйца и така се изпичат. По традиция броят на яйцата е нечетен – три до девет. Вярва се, че колкото повече яйца има върху великденската погача, толкова по-изобилна ще е реколтата.
Още: Започна Страстната седмица: Как да спазим поста и да посрещнем Великден със смирение
Една великденска погача задължително се приготвя и за кумовете. Приготвят и хляб, който наричат харман с купни – т.е. гумно с купи сено, с който се осигурява плодородието на нивата. Половината от всяко яйце се намира в хляба, а тази част, която е отгоре, е покрита с две пресичащи се пръчки тесто. В периферията на хляба има незатворен кръг от тесто – „оставя се вратник на хармана, за да се влиза”. Хлябът стои на трапезата до Третия ден на Великден, когато се разчупва.
Още: Разпети петък е - най-тъжният ден за християните
