Възможно ли е след настъпването на Нова година да започнем нов живот, колко опита ще ни се удаде да направим и какви капани могат да ни очакват по пътя? На тези въпроси се спират психолози пред РИА Новости.
Желанието за начало на нов живот след бой с възглавници може да изглежда провалено, смята психологът Олга Маховская. „Рязък старт, докато всички са до масите, е много труден. Но ако някой иска действително да направи нещо, трябва да го прави незабавно, без да размишлява“, казва тя.
Според нея руснаците са склонни да отлагат изпълнението на своите заветни желания до настъпването на идеални условия за това. Само че за да не се случи това, всеки си намира оправдание: или е болен, или заплатата е ниска и т. н. „Това е поддаване на неуспеха, за да не носиш отговорност при сериозен провал“. В същото време новогодишните празници не могат да бъдат наречени безполезно изгубено време. Защото човек се отпуска, фантазира и това е важно за началото на годината – да разбереш какво би искал. „Мечтите се сбъдват, когато са конкретни, когато правилно се оценяват възможностите“, добавя Маховская.
Проф. Алексей Осницкий смята, че шансовете за начало на живот по нов начин след Нова година са по-големи, отколкото след един от редовните понеделници, защото просто празникът е по-знаково събитие. По думите на професора един от признаците за това е, че след празниците рязко се увеличава посещаемостта на фитнес клубовете, което е пример за опита за начало на нов живот. Според него новото начало трябва да е съпътствано от самостоятелност и решение какво точно искаш, а не да се оглеждаш какво правят другите.
„Трябва да се разбере, че при всяко ново начинание има инерционен, спирачен път. Той отнема известно време и трябва да се подготвиш за това. Например трябва отначало да купиш нужните продукти, да предупредиш семейството, да разбереш, че след три дена може да се провалиш, но какво от това“, казва Маховская. Според нея човек трудно може отведнъж да разбере всичко, поради което „трябва да си дава право на три опита, защото трябва да преговаряте с детето вътре в себе си, с инфантилното „Аз“, което се съпротивлява“.
Източник: БГНЕС
