Терминът “Златен век” на българската култура за първи път е въведен от руския историк от български произход Спиридон Палаузов в средата на XIX век. Спиридон Палаузов прави “Исторически преглед” - от покръстването на българите при Борис, през перипетиите за “връщане на езичеството” и ослепяването на Владимир Расате, към възхода на Симеон.
При кой български цар е “Златният век на българската култура”?
Още: Как се правят традиционните колачета за Бъдни вечер
Още: Как да включим червеното зеле в менюто си и какви са неговите ползи
Цар Симеон
В края на IX и първите десетилетия на X век България изживява изключителен културен подем, известен като “Златен век”. В “Литературен преглед” Спиридон Палаузов оценява заслугите на цар Симеон за “бързо развитие на славянобългарската литература”. Според него “българите имат право да се гордеят с тази епоха, еднакво забележителна както с политическите успехи на техните прадеди, така и с тяхната литературно-научна дейност”.
Цар Симеон Велики (893-927)
Още: Неща, които едно дете никога няма да прости на родителите си: Дори когато са стари и немощни
Още: Гъвкава диета - гъвкаво ядем каквото си искаме
Намерението на княз Борис е на трона да застане първородният му син Владимир, а Симеон да стане високопоставен духовник, дори български архиепископ. Затова младият Симеон е изпратен в Магнаурската школа в Константинопол, където получава богословско образование и постъпва като послушник в константинополски манастир.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
През 888 г. Симеон се завръща в България и се установява в новосъздадения княжески манастир в Преслав, където се заема с преводи на религиозни текстове от гръцки на старобългарски език под ръководството на Наум Преславски.
По това време новият владетел Владимир Расате прави опити да възстанови езичеството в държавата, затова Борис се завръща отново на трона, сваля сина си и поставя Симеон като нов владетел. Това се случва на събор в Преслав, на който българският език се обявява за единствен език на държавата и църквата.
Знаете ли кой град е станал столица на България при цар Симеон?
Младият български владетел повежда многобройни войни с вечния враг Византия, повечето от които са успешни. В резултат на това, България достига своето най-голямо териториално разширение в цялата своя история, което я превръща в най-силната държава в Източна Европа. За първи път България достига три морета - Черно, Бяло и Адриатическа, а съвременниците сравняват българската столица Преслав с Константинопол.
Освен с победи на бойното поле, царуването на Симеон е известно с изключителен подем на българската култура. Новата столица Преслав се издига като един от най-красивите средновековни християнски градове. Състои се от две части: цитадела и външна градска част, защитени с яки крепостни стени и кули. Построени са църкви, манастири, болярски къщи, патриаршески комплекс и дворец.
Още: Котките пазят дома и стопаните си от зли сили и магии
Разцвет на българската книжнина
До наши дни достигат чудесни образци на старобългарската литература, които разкриват изключително богатство на идеи, жанрово разнообразие и стилово изящество. То е в резултат на традициите от времето на учениците на Кирил и Методий и създадените от тях школи - Преславска и Охридска. Голяма заслуга за успеха на българската литература имат и благоприятните условия, създадени още от княз Борис.
От времето на цар Симеон са запазени произведенията на Климент Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Презвитер Григорий, Черноризец Докс и др. Тези автори превеждат византийски богослужебни книги, пишат жития, похвални слова, хронографии, философски и исторически творби.
Климент Охридски съставя голям брой слова, песнопения за църковни празници, които са събрани в три големи тома. Той е създател на изящен литературен стил. Сред най-известните му произведения са “Похвално слово за Йоан Кръстител” и “Похвално слово за Кирил Философ”. Умира през 916 г. в построения от него манастир край Охрид.
Коя е столицата на България при цар Симеон?
Константин Преславски превежда “Учително евангелие”, което включва 51 беседи по църковния календар. Пише също съчинението “Историкии” - първата летописна творба в християнска България. Освен това е известен и като талантлив поет, автор на прочутата “Азбучна молитва”, написана в акростих - всеки стих започва с поредната буква от азбуката.“
За буквите” на Черноризец Храбър представлява пламенна защита на славянската азбука и на първоучителите Кирил и Методий. Разпространява се и в други страни, в Сърбия и Русия са открити десетки преписи.
Йоан Екзарх е друг значим представител на Симеоновия златен век. Пише “Небеса “ и “Шестоднев”, последният от които съдържа знания за земята, природата, анатомията и физиологията на човешкото тяло.
Смята се, че самият цар Симеон е автор на два сборника: “Златоструй” - сборник с творби на Йоан Златоуст и “Светославов (Симеонов) сборник”, който съдържа енциклопедични съчинения, образци на високата образованост.
Близо до цар Симеон работят още много интелектуалци и книжовници, за чиято дейност, за съжаление, няма достатъчно сведения. Срещат се само имената на Презвитер Григорий, Тудор Докс, Презвитер Йоан и др.
Цар Симеон и книжовниците около него дават своя огромен принос за окончателното утвърждаване на старобългарския език и на българската народност. България изпреварва много европейски държави по образованост на собствения си говорим език. В страната и другите православни народи започва да се пише и разпространява богата книжнина.
