Няма човек, който да не си е задавал въпроса има ли нещо отвъд – след смъртта – и какво е то. Къде отива душата и помни ли тя земния си път. Тези въпроси са особено актуални, когато загубим близък и в болката и скръбта си се опитваме да „чуем“ и „видим“ душата му, да се сбогуваме. Преживяванията, близки до смъртта, ни дават отговори на част от тези въпроси. Самият термин „преживяване, близо до смъртта“ е даден от д-р Раймонд Мууди, автор на книгата „Живот след живота“. През 1981 година е създадена и IANDS – Международната асоциация за изследване на преживяванията, близки до смъртта.
Халюцинират ли хората, изпитващи преживявания, близки до смъртта?
Учените твърдят, че това не е халюцинация. При нея хората след излизане от състоянието нямат спомен за случилото се. За разлика от нея при преживяванията, близо до смъртта, хората не само помнят идеално случилото се и разказват за него, но и е твърде вероятно да се променят като личности – да се забележи промяна в ценностите, целите, характера. Нещо повече – преживелите го не чувстват страх от смъртта в момента на изживяването, говорят за тунел с ярка светлина и силно вярват, че има живот след смъртта. Вероятно те са видели всичко това и то ги е разтърсило и променило завинаги. Хора, притежаващи ясновидски или лечебни способности, обикновено пък са наблюдавали тяхното увеличаване след преживяване, близко до смъртта.
Реални истории
Сайтът на Фондация за преживявания, близки до смъртта, е събрал на страниците си над 5000 подобни истории от реални хора. Всяка една от тях е уникална като чувство, разказ преживяване, повод, причина, но едновременно с това прилича на останалите по спокойствието и липсата на страх у лицето, което е било близо до смъртта.
Барб Б. от Канада разказва за ослепителна светлина и усещане на щастие и полет, за живот, преминал като на филмова лента през ума ѝ.
Monique R се е опитвал да каже на лекарите, че е добре, докато те са се борили реално за живота му. Той не е виждал светлини и тунели, мислел е, че е добре наистина и че го чуват. Уви, пациентът е умирал, бил е в безсъзнание и не е можел да им каже нищо. Спасен той разказва, че им го е крещял. Общото в това преживяване, близко до смъртта, отново е усещането за покой и липса на страх, усещането, че си добре и че всичко е наред.
Четиригодишният Томас е бил на прага на смъртта. Той е разказвал след връщането му към живот, че е летял над тялото си и към светлината. Някой обаче го спрял по пътя и му казал да се върне обратно, тъй като му е рано. Детето споделя, че също не е усещало страх, а щастие и радост по време на полета към светлината.
Други хора, преживяли подобни събития, разказват, че са видели какво правят околните, намиращи се дори на километри от мястото, на което са пострадали и лежат в безсъзнание. Те говорят с удивителна точност какво се е случило далеч от тях. Споделят факти, които няма как да знаят, имайки предвид безсъзнанието им. Казват, че всичко това са го видели отгоре, летейки, като са виждали и собственото си тяло. Че са усещали само спокойствие и топлина. Именно фактът, че чули и могат да повторят с удивителна точност например думите на лекарите по пътя към тях на километри, дава право на учените да вярват, че подобри преживявания са не просто плод на фантазията, а реалност, която не можем напълно да обясним. Но, макар недообяснена, тази реалност ни дава надежда, че смъртта не е край, а ново начало и че някъде там – отвъд – са всички хора, които обичаме и ни липсват и че ще се срещнем отново след смъртта. В живот след смъртта.
