Българският атлет на Red Bull, заедно с френските пилоти Франсоа Раголски, Матю Абрар и сърбина Петър Лонкер, благополучно завършиха 43-дневното си пътуване в Пакистан, където се опитаха да подобрят азиатския рекорд за най-дълъг полет (230 км) и също така да поставят нов височинен рекорд.
В Пакистан Весо прави 9-часов полет. Метеорологичните условия в този промеждутък се оказват изключително трудни и се налага пилотите да се разделят, като в разстояние от близо 199 км Весо напълно сам.
„Представете си място, в което три реки се сливат в една единствена много тясна ивица. Сгъстяването на въздуха е огромно, има турбуленция, и няма никакви термики, и рискът да ни отвее е много голям. Или ще се приземим, или ще се разбием. Няма други възможни изходи. Вятърът е перпендикулярен и изобщо нямаме шанс да приближим южните склонове на долината, които водят до Хунза и където можем да уловим по-добри термики” – обобщава Весо за най-критичния момент от полета, когато се налага да се раздели с останалите пилоти и свои спътници.
Скоро след успешното овладяване на най-критичния момент от полета, Весо осъзнава, че не е реалистично да постигне рекорда. „Благоприятният вятър беше само 6500 до към 5500 метра надморска височина. Под 5000 метра почти спрях и летях само с 15 км срещу скоростта на вятъра. И не само това, когато улових термика, тя не ме отведе в желаната от мен посока, а ме върна обратно,“ разказва Весо.
По мнение на Весо, постоянно променящата се скорост и посока на вятъра, отнесени към височините, са нещо доста типично за тази част на света. „Много е лесно да излетиш почти отвсякъде в Пакистан, но е ужасно трудно да направиш добра дължина, защото ветровете непрекъснато се променят – и състоянието на 4500 метра е напълно различно от това на 6000 метра.“
Втората основна цел на Весо, Франсоа, Матю и Петър е да достигнат нов рекорд за височина. Докато за полета, който преминава през повече от една държава, са имали само един ден, в който са били на правилното място и в правилния момент, за височинния полет късметът им е бил... дни.
Те летят около върховете на Ракапоши 5 дни, но за съжаление не успяват да достигнат повече от 6500 метра. „Може би снегът беше твърде ниско, или имаше инверсии, не успяхме да разберем много добре. Имаше кристални дни, в които на теория можехме да достигнем над 8000 метра, но в действителност това не се случи. Независимо от това, гледките спираха дъха ни.
Българинът и неговият отбор правят и друг опит, над долината Машербрум, един от най-внушителните върхове по тези земи, където летят няколко дни. „Имаше перфектната форма и вярвахме, че можем да го надминем дори и без наличието на термики. Проблемът бе, че не можеше да се достигне стената при по-малко от 7000 метра, защото по-ниско има огромна територия (висока около 1500 метра), покрита със сняг и лед.“
Снимки: Red Bull
