На латински език "дъга" е arcus pluvius, което означава дъждовна арка. В гръцки и римски времена се смятало, че дъгата е път, създаден от богинята Ирида, който ни съединява с безсмъртните, пише Gismeteo.ru.
Какво е общото между дъгата и пауните? Гърците използвали думата iris ("Ирида") за всеки разноцветен кръг, било то ирисът на окото или петно на опашката на пауна.
С други думи, цветето ирис, химичният елемент иридий и думата "иридисцентен" водят началото си от името на древногръцката богиня.
Макар че дъгата фигурира в митовете или религиите на много култури, до XVII век никой си нямал и представа каква е нейната природа.
Гръцкият поет Омир смятал, че дъгите се състоят от единствен цвят – виолетов. Гръцкият философ Ксенофан добавил още два цвята към дъгата – жълто-зелен и червен. Аристотел се съгласил с Ксенофан в своя трактат "Метеорология": "Дъгата има три цвята, само три и никакви други." Очевидно дъгата е била гореща тема.
По време на Възраждането решили, че в дъгата има четири цвята – червен, син, зелен и жълт. Към XVII век западните мислители се съгласили на пет цвята – червен, жълт, зелен, син и лилав. През 1637 г. Рене Декарт открил, че дъгата се образува, когато слънчевата светлина се разделя на цветове от дъжда. През 1666 г. Исак Нютон добавил към цветовете индиго и оранжев. Но в Китай и досега смятат, че в дъгата има само пет цвята.
Всъщност дъгата не е предмет, а оптичен феномен. Магията на дъгата се обяснява по следния начин. Всяка капка дъжд е като малко огледало. Когато Слънцето се намира зад вас, неговата светлина преминава през капките дъжд пред вас, отразявайки се от задните им стени и се отправя обратно към вас.
Светлината се пречупва или леко се накланя, когато преминава от въздуха във вода и когато отново се устремява във въздуха. Различните дължини на вълната, образуващи лъчите светлина, се накланят под различни градуси (42º за червената област на спектъра и малко по-малко за виолетовия). Всяка капка дъжда встъпва като призма (пречупване) и огледало (отразяване).
Двойните дъги се образуват, когато светлината два пъти отскача от задната стена на капката вода. Спектърът на втората арка ще се изобразява в обратна последователност. Понякога може да се види тройна или четворна арка.
Между дъгата и нейния дубликат небето е тъмно, тъй като светлината, отразявана в капките дъжд, не достига наблюдателя. Тази област се нарича ивица на Александър, в чест на Александър Афродизийски, който първи описал феномена през 200 г. от н.е.
Дъгите може да се формират в мъгла, водни пръски, водопади – навсякъде, където светлината среща водата под определен ъгъл. Също се срещат и редки лунни дъги, които се раждат нощем под светлината на Луната. Ние ги виждаме бели.
