Всеки от нас познава надписа, изписан на сградата на Народното събрание “Съединението прави силата”. Знаете ли откъде идва този цитат?
Първите монети и жаждата за Съединение
В първите години след Освобождението, в границите на новата държава попада само северната част, Княжество България. Започват бурни дебати сред новите депутати какво да бъде изобразено на първите монети на новата държава. Независимо от различията, всички са единодушни в желанието си за обединение. Затова на първите монети са изобразени: рози, символизиращи Княжество България, житни класове, напомнящи за Източна Румелия и лаврови клонки, характерни за климата на Македония.
Първите монети са отсечени през 1880 г. от английската фирма “Ралф Хийти и синове”. Според “Закона за правото за резание монети в Княжеството” в чл. 8 е записано: “... на другата страна на опакото монетите ще показват стойността на монетата и отдолу леточисленето всред венец от житни класове, ружеви цветове и дафинови листове, и отдолу една лента, на която ще бъде написано: Съединението прави силата”.
Лентата с този цитат е добавена по предложение на младия депутат от Либералната партия Стефан Стамболов. Именно той предлага тази лента да стане част от герба, но това предложение в началото се отхвърля.
Всъщност цялата мисъл, цитирана от Стамболов е “Съединението прави силата, а силата ражда независимостта”.
По белгийски модел
Самият герб наподобява белгийския, на който е изписан девиза “L'Union fait la force” (Съединението прави силата). Най-вероятно това е така, защото при приемане на Конституцията на Княжество България за модел е ползвана Белгийската конституция.
Самият цитат е много по-стар и от Белгийската конституция. Може да се открие още в съчинението на римския историк Салустий от 1 в.пр.н.е., където се казва “Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието.”
Снопът пръчки на хан Кубрат
Идеята за силата на съединението всъщност има и по-далечни, български корени. Всички знаем историята за завета на хан Кубрат към неговите синове със снопа пръчки.
Историците нямат доказателства дали тази история е базирана на историческа достоверност. Но тя присъства в почти всички учебници в началното училище. Принос за популяризирането има и прочутата картина от 1926 г. на Димитър Гюдженов “Заветът на кан Кубрата”.
Този сюжет за първи път е вмъкнат в “Кратък учебник върху българската история, от най-старо време и до днес”, издаден в Пловдив през 1882 г. от съставителя Стефан Бобчев. Той изрично пише, учебникът е написан по историята на Константин Иречек, но “внесъл малко ново нещо от себе си, тъй като е имал предвид, че пише учебник, а не историческо изследване”.
В “Хронографи” на Теофан Изповедник от 9 в. се споменава, че хан Кубрат завещава на своите петима синове да не се разделят и да пазят държавата силна. Хан Кубрат е искал обединение, макар да не се споменава в официалните исторически източници за сноп пръчки.
Такъв сюжет се среща в басните на Езоп, живял през 5 в.пр.н.е. В една от неговите басни са разказва за стар човек, който накарал синовете му да счупят сноп пръчки. Тогава им дава да опитат да ги счупят поединично. Така идва поуката, че само, ако са заедно, ще бъдат силни.
Независимо какъв е произходът на думите “Съединението прави силата”, посланието е много мъдро: независимо от индивидуалните различия, в името на каузата, винаги трябва да сме единни. Само тогава ще успеем.
