Вандалите са народ от германски произход. Византийският историк Прокопий Кесарийски пише за тях: „Вандалите имат бели тела и руси коси, те са високи и красиви на външен вид".
В І век сл. Хр. вандалите живеели между реките Елба, Одер и Висла. Двете основни племена сред тях се наричали се наричали силинги – които дали името на днешна Силезия, и асдинги.
Поради нападения на готите римският император Константин Велики позволил на вандалите да се преселят на десния бряг на Дунав - в Панония. Те от своя страна обещали да осигурят спомагателни войски на империята, главно конница. По-късно известният римски пълководец Флавий Стилихон, който по произход бил вандал, призовал сънародниците си да му помогнат във войните срещу нахлуващите варварски племена. Но вандалите разширили бойните действия към Галия (днешна Франция). Съвременникът на тези събития, поетът Ориенций пише: „Цяла Галия гореше в един огън".
7 стари български думи, чието значение ще ви ШОКИРА
През 409 г. вандалите със своите съюзници прекосили Пиренеите и воювали 3 години на територията на съвременна Испания, след което разделили помежду си завладените територии.
През 437 г. техният крал Гейзерих охотно приел предложението на римския губернатор в Африка Бонифаций за борба срещу централното правителство. За помощта Бонифаций му обещал 2/3 от провинцията Африка.
Скоро Бонифаций се помирил с Рим, но стореното – сторено: вандалите вече били в Африка.
Крал Гейзерих през октомври 439 г. превзел Картаген, който станал столица на вандалската държава, основана върху бившите римски територии. Любопитно е, че вандалите влезли в Картаген без бой, защото почти всичките му жители била на Хиподрума да гледат надбягвания с колесници.
Сега вече кралството на вандалите включвало съвременните територии на Тунис, североизточен Алжир и северозападна Либия. Вандалите построили най -силният флот в Средиземно море. С него те превзели Сардиния, Корсика и Балеарските острови.
През 451 г., в битката на Каталаунските полета, „последният римлянин“ - Флавий Аеций (роден, между другото, в Дуросторум – днешната българска Силистра), разгромил хуните на Атила. През септември 454 г. дребнавият и страхлив император Валентинан убил лично Аеций, а на 16 май 455 г. самият Валентинин бил убит за отмъщение от бившите телохранители на Аеций.
Уплашената му вдовица Лициния Евдоксия призовала на помощ крал Гейзерих в Рим. Не й се налагало да убеждава вандалите дълго време. Техният флот влязъл в устието на Тибър, Рим се предал на милостта на победителите и две седмици (от 2 до 16 юни 455 г.) бил на тяхно разположение.
Именно тогава вандалите си спечелили лошото име, с което останали в историята. Рим бил разграбен, знатните матрони и дъщерите им - изнасилени, много римляни били отведени в робство. В интерес на истината, по онова време такова било поведението на всяка армия, превзела богат град – включително римската. Но през ХVІІІ век се появил терминът „вандализъм“ - безсмислено унищожаване на културни ценности.
Топ 20 думи с преносно значение в нашия език
Само 7 години по-късно на бившата императрица Евдоксия и на дъщеря й Пласидия било позволено да се върнат в Рим.
След 455 г. вандалите превзели и последните римски територии в Африка. Така „Вечният град“ Рим загубил своето значение и величие; всъщност престанал да бъде обект на международната политика. Италия за дълги години се превърнала в бойно поле между византийци и готи.
Залезът на вандалите
След големите си победи вандалите постепенно загубили своя войнствен нрав и бойни умения, отдали се на охолство и безгрижие. Обществото им неусетно се разложило. Историкът Прокопий Кесарийски, който придружавал византийския пълководец Велизарий по време на последната война с тях, ги определил като „най-изнежените“ от всички варвари, с които се сражавали византийците.
Самият Велизарий през 533 г. превзел Картаген, а през 534 г. разгромил окончателно армията на вандалите и присъединил цялата им държава в Северна Африка към византийските владения.
