Ормузкият пролив е една от основните транспортни артерии на световния енергиен пазар. През последните години през него преминават до 20 милиона барела петрол на ден, или приблизително 20% от световното потребление на течни въглеводороди.
Характеристики на пролива
Тъй като съществува известно неразбиране на термините „проток“ и „пролив“, нека внесем уточнение: протокът свързва по-ограничени водни площи, нерядко той означава връзка между реки или езера. Проливът съединява по-големи и значителни водни територии.
Ормузкият пролив свързва Персийския и Оманския залив, оттам корабите влизат в Арабско море и Индийския океан. Названието му идва от зороастрийското божество Ахурамазда (Ормузд). По бреговете на Персийския залив се намират богати на нефт и газ арабски страни: Саудитска Арабия, Ирак, Иран, Кувейт, Катар, Бахрейн.
Северното крайбрежие на Ормуздкия пролив принадлежи на Иран, южното крайбрежие на Оман и ОАЕ. Дълбочината в транспортните коридори обикновено е по-голяма от 100 метра, което позволявана и на най-големите танкери да преминават оттук. Ормуздкият пролив се използва за международно корабоплаване, както е според член 37 от Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. (UNCLOS) - корабите, преминаващи през пролива, се ползват с право на безпрепятствено транзитно преминаване през териториалните води на крайбрежните държави, което не може да бъде спряно.
От подправки до въглеводороди
Ормуздкият пролив има дълга и драматична история, обхващаща много векове и държави. По време на възхода на европейските морски империи той бил сцена на борба за контрол над търговския път, водещ към Индийския океан. Най-ценните стоки, транспортирани през пролива, тогава били подправките. Желанието на португалците да установят монопол върху доставката на подправки от Азия в Европа е ключова причина за превземането на остров Ормузд в началото на ХVІ век, който те контролират близо 100 години.
Когато търговията с подправки, чай и други азиатски и китайски стоки започнала да минава през Червено море, покрай южния край на Африка и по други пътища, значението на пролива намаляло. Но всичко се променило, щом страните от Близкия изток станали основният източник на въглеводороди на световния пазар - проливът се превърнал в критичен елемент от глобалната енергийна сигурност.
Изследователите посочват, че по време на ирано-иракската война пез 1980-те години са повредени 546 търговски кораба, от които 259 са били танкери, превозващи петрол или петролни продукти.
Регулатор на петролните котировки
Иран, ОАЕ и Оман могат да блокират Ормузкия пролив и да потопят всеки кораб там с помощта на брегова артилерия, така че редовните посещения на Персийския залив от военни кораби на САЩ и Великобритания не представляват реална заплаха от военна гледна точка и имат по-скоро демонстративен характер. Но затварянето на пролива от Иран е неизгодно преди всичко за самия него, тъй като това е основната експортна артерия на страната. А и това ще наруши износа на съседите му, които веднага ще станат негови врагове.
Евентуалното блокиране на Ормузкия пролив, макар и за кратко, ще повиши рязко цената на петрола, което е неизгодно за всички вносители на петрол и петролни продукти. Ако Ормузкият пролив бъде блокиран, цените на петрола, според експерти, може да преминат прага от 400 долара за барел.
Спирането на корабоплаването в пролива ще нанесе тежък удар и на най-големите развиващи се страни - Индия и Китай. Затова Пекин поддържа балансирани двустранни отношения както с арабските страни, така и с Иран.
Днес само доставките по тръбопроводи могат частично да заменят транспортирането на петрол с танкери от Персийския залив. ОАЕ и Саудитска Арабия се опитаха да намерят начини да заобиколят пролива чрез изграждане на нови петролопроводи, но досега капацитетът им остава ограничен. През 2020 г. той беше преценен на по-малко от 7 милиона барела на ден (докато Ормузкият пролив пренася 20 милиона барела).
