В сравнително кратката история на човешката цивилизация, винаги сме се крепяли на три основни модела, които са поддържали равнището на човечност съвсем близо до нормалното. Тези три модела са: закони, морал и образование. И трите, толкова еднакви едно с друго, че да хванеш първото и да удариш това до него, до такава степен, след хиляди години еволюция, са впити в главите ни, че вече ни е трудно да ги разграничаваме едно от друго.
Законите ни са правени спрямо един морал, който се счита за окей още от Платоново време, образованието се движи от същите закони, но в крайна сметка се оказва, че в самото образование няма дори една малка доза морал. Истинският морал, онзи човешкият, за който сме чели в приказките още като малки, отдавна бе заменен с жаждата за още и още, понеже, както казват моите любими гурута на позитив тинкинга, във Вселената има място и достатъчно ресурс за всичко и всеки.
Да, мили хора, ама за съжаление в момента страдаме от липсата на един много сериозен ресурс. Наричаме го ценните кадри. В ерата, в която Всевишният реши да ни хвърли (да, не ние сме си избрали телата, а сме хвърлени в този затвор, поставящ ни в рамки) ние сме под едно константно напрежение с какво как ще успеем (а изобщо дали) да се справим. Като малки майките ни ни раждат, белят ни ябълките и ни мажат филиите докато не станем на заветните 7, а след това, не стига, че душите ни се мъчат в тези телесни затвори, ни хвърлят в още един, от който се оплакваме 12 години.
Цялата статия можете да прочетете на Sofialive.bg.
