В културата и традициите на българите баницата е не просто вкусно тестено изделие, приготвяно със сирене, с яйца, със зеле, месо или спанак, с локум, тиква или халва, тя е част от историята и обредите ни, ритуален хляб, приготвян в повечето празнични обредни практики.
Името на вкусното печиво произхожда от „банак“, което в превод от старобългарски ще рече „равнина“, „плоскост“, а реденето на някои от видовете баници на пластове символизирало приемствеността между поколенията. Въпреки произхода на името на баницата далеч не всички традиционни баници са плоски. Често старите традиционни баници били вити, като формата им олицетворявала реда, хармонията и движението във Вселената.
Баница с КЪСМЕТИ за Нова година: Най-вкусната рецепта
Баница у нас се приготвя по стара традиция и за Коледа и Нова година. Каква е била формата и плънката на традиционната новогодишна баница, която приготвяли дедите ни, и каква е символиката на това вкусно преживяване за небцето, скрило между корите си цял един свят, цяла една история, българщина и корени, които сме съхранили и пренесли през вековете?
Традиционната новогодишна баница – каква е била?
Сред ястията, задължително присъстващи на масата на българите на Коледа и Нова година от незапомнени времена, била баницата. Традиционно типичната новогодишна баница приготвяли с яйца и сирене – плънка, която била универсална и вероятно най-често използваната за приготвяне на баници както за празник, така и в делника. Към плънката за традиционната новогодишна баница старите българи добавяли късмети, които притежавали функциите на ритуални наричания за щастие, здраве, плодородие, дълголетие.
За Коледно-Новогодишните празници българите често приготвяли и сладка баница – с плънка от тиква. Тиквата, тиквеникът и баницата с тиква са неразделна част от традициите и обичаите, от ритуали, целящи благоденствие в дома и семейството. Отново се добавяли късмети и дрянови клончета с пъпки, по които се гадаела каква ще е годината и какво ще поднесе тя на всеки от членовете на семейството.
Приготвяна за празниците новогодишна баница била според старите традиции и тази с плънка от ябълки. Популярна като „абланица“ и още „ябланица“, тя била приготвяна както за светлите зимни празници, така и като част от сватбените ритуали за разлика от баниците със зеленчуци като баница със зеле, известна като зелник, баница с лук, известна като лучник и т.н., с които дедите ни почитали пролетните празници.
Питки със сирене за празничната трапеза: Много вкусни!
Любопитен факт е, че в сладките баници старите българи влагали и варива, като най-често това били леблебията и царевицата. Днес баниците все по-рядко се правят с леблебия към плода или сладката плънка. Ако изобщо се използват варива, те най-често са представени от ориза, с което сладката баница с ябълки и леблебия остава в историята, като традиционна обредна вкусотия за новогодишните празници, позабравена днес.
Защо баницата със сирене и сладката баница са били традиционни за новогодишните празници?
Ако се чудите защо именно сладките баници и баницата с яйца и сирене били традиционно приготвяни за посрещането на новата година и за светлите зимни празници, то обяснението е простичко – за ловния сезон най-подходяща била баницата с месо, кояточесто приготвяли с уловения дивеч, за Никулден очаквано приготвяна била баница с риба, позната като рибник, за Възкресение Христово и пролетните празници старите българи приготвяли свежите зелени баници – със спанак, със зеле.
Така съвсем очаквано топлите нотки на тиквата и ароматните ябълки, които всъщност узрявали през есента, намирали място на трапезата именно през студения сезон, тоест в онези стари времена се консумирали сезонни продукти, плодове и зеленчуци, така че е съвсем разбираемо, че дедите ни приготвяли традиционната новогодишна баница с плънка от тиква, ябълки или с яйца и сирене, които всъщност и сега са най-разпространените рецепти и са най-консумирани и днес.
Съхранена е и традицията да се слагат късмети в новогодишната баница, като днес те звучат малко по-различно и съвременно, понякога по-закачливо или отговарящо на съвременния начин на живот от късметите, слагани в празничната баница в далечните години, макар да са запазени и най-важните късмети – здраве, благоденствие, дом и семейство.
Има още няколко дни до бляскавото посрещане на новата година, така че имате време да изберете баницата, която ще приготвите, за да съхраните старата българска традиция, да пребъде тя през вековете и за да знаят и помнят и децата на децата на нашите деца вкуса на домашно приготвената ароматна и вкусна баница.
