Короните, както е известно, са символ на държавност. Ето защо и днес короната е част от държавния герб, макар че в България има републиканска форма на управление от 1946 г. насам.
Само няколко дни преди Коледа - от 23 декември в централната си зала, Националният исторически музей (НИМ) ще покаже на своите гости короната на българските царе от 1204 до 1395 г. Утре, 23 декември, НИМ ще пуска посетителите си безплатно.
Съдбата на оригиналните български корони е печална. Короната на Първото българско царство е пленена в Преслав, заедно с княз Борис II през 971 г., при превземането на столицата от войските на византийския император Йоан Цимисхий. Тя е била отнесена в Константинопол и там следите й се губят. Същото се е случило и с короните, носени от цар Роман, пленен в Скопие през 992 г., и с цар Самуил в 1018 г.
При обявяването на успешното освободително въстание на Асен и Петър в 1185 г. короната, изработена вероятно специално за целта, е била сложена на главата на Петър, но в 1204 г. папа Инокентий III е подарил корона на цар Калоян, изработена във Ватикана. Тази корона носят всички български царе до Иван Шишман включително. В 1395 г. той сложил оръжие в Никопол, короната попаднала в ръцете на турците и следите й са се загубили.
Царете на Третото българско царство - Фердинанд и Борис III, не са имали корони. Така българските музеи са лишени от възможността да експонират короните на своите владетели.
Повечето от короните впрочем, във всички музеи по света, са късни копия. Подобен е и случаят с унгарската кралска корона, пред която благоговеят всички унгарци. Тя дори не е изложена в унгарския национален музей, а в Парламента. Това неотдавна даде основание за обявяването от НИМ на акцията за възстановяване на българската царска корона. Документални свидетелства са почти фотографските изображения във фрески от Боянската църква и Бачковския манастир на царете Константин Тих и Иван Александър. Всички материали, както и работата по короната, са дарения. Златото (1.5 кг) е от крупен собственик на предприятие за цветни метали, пожелал анонимност; бисерите и скъпоценните камъни са от Елена Василева, а работата е на ювелира Стойчо Везенков.
