Още от античността небето помага на хората в опитите им да си обяснят живота и заобикалящия ги космос по различни начини, но и източник на важна информация, използвана рационално. Планетите, звездите и съзвездията са били използвани от първите цивилизации като картa за пътешественици и мореплаватели, като календар, кога да засаждат и събират реколтата си, като източник на информация за приливи и др. Освен рационално използванo, небето е било екрана, на който се разиграват сюжети с герои, богове, животни, митологични създания. Такава употреба обаче не е изцяло ирационална, тъй като има конкретни дидактични функции - историите за звездите помагат на древните чрез разкази за малки и големи да преподават морални ценности на общността, да съхраняват своите култури. Tези разкази (митове) участват при формирането на астрологията като комплекс от вярвания и поверия, че разположението и движението на звездите и планетите определят живота на хората. Хилядолетия по-късно няма неопровержими доказателства, че астрологията работи, а съвременната научна критика допълнително я опровергава. Парадоксално обаче интересът към Зодиите не намалява. Ако приемем, че основното предназначение на астрологията е да предсказва, тя е доразвила и съвременно - комуникационно - превърнала се е в универсална тема на разговор, но е възможно да притежава и други, не толкова често споменавани приложения, които касаят вътрешния за човека свят.
Всичко започва преди повече от четири хиляди години, когато вавилонците развиват култ към звездите, който през вековете се разпростира и сред другите антични цивилизации. Предполага се, че в началото вавилонците са смятали, че звездите са починали роднини и близки на хората и ги наставляват от небето как да живеят и кое е най-добро за тях. С течение на вековете античните хора обособяват и кръщават съзвездията, за което съществена роля изиграва възхода на древногръцката наука и философия. Зодиакът, такъв, какъвто го познаваме днес, е формиран най-вече от древногръцките митология и мислене.
Голяма част от древногръцките философи застъпват мисленето, че съществува хармоничен космически ред, а не хаос и безпорядък. Такова виждане е заимствано от космогонията на древногръцката митология - разказите за създаването и изграждането на Вселената, започващи с празнотата на Хаос, продължаващи със земята и небето - Гея и Уран и едва след редица съвкупления, смешения, раждания, перипетии, конфликти и войни, Зевс установява балансиран, справедлив и разумен ред. Наречен „Космос” този ред прекрачва от митологията във философията като доминираща идея как е организирано битието. Първоначалните хаос и безредие са преодолени, така че всичко на земята и небето да се случва по разумни и честни правила и принципи, които гарантират ред и съвместно съществуване. Всичко съществуващо намира своето естествено място в справедливо подредена и уравновесена вселенска йерархия от небето до земята, с която хората трябва да съгласуват живота си. Добрият и правилен живот тогава означава напасване към съвършенството на космоса, а разрива с него може да доведе до неравновесие, несигурност и опасности.
Съгласуването на човешкия живот със зодиакалните съзвездия наречени на митологични богове, герои и създания се пренася и в нерелигиозния, секуларния живот. Дори и за невярващите в митовете и боговете все пак остава предписание за звездно въздействие, давление над човешката съдба.
Древните са изразходили творческа енергия, за да измислят митове, които впоследствие да наложат върху съзвездия, които започват да определят живота им. Античният човек е натоварил невероятно далечни космически обекти с фикции, които им придават свръхестествена сила, за да започне да се ръководи от тях и да се надява да го осенят с нещо, което сам е проектирал върху тях. През хилядолетията до днес немалка част от хората продължават се усещат подвластни на външни от тях сили, които самите те са натоварили със смисъл.
Зодиакалното съзвездие Близнаци се състои от две основни звезди Кастор и Полукс, а историята му произхожда от древногръцката митология, според която те са братя, но не и близнаци. След като смъртният Полукс е убит, безсмъртният Кастор в мъката си измолва Зевс да го направи смъртен, за да може след като умре завинаги да отиде при брат си на небето. Древните гърци са изфантазирали разказ, който са приписали на съзвездие, което са нарекли „Близнаци”.
Астролозите, за база на подобни разкази, „повдигат” на абстрактно ниво концепцията „Близнаци” и изготвят хороскопи, които съдържат описания свързани със същностни характеристики на понятието „близнаци” – че представителите на зодията има две страни (лица), съответно им се приписва противоречивост. По същата логика „Везните” са колебливи (претеглящи), „Овните” са с глава в стената, „Стрелците” са точни и т.н. „Майсторството” е във флуидността на написването на астрологичните прогнози, която да позволява общовалиден текст да може да бъде съдържателно интерпретиран през индивидуалната гледна точка, похват описан в психологията като Ефект на Форер. Авторът му е експериментирал с участници с текст, част от който е: „С тенденция сте за самокритика, а същевременно разполагате с голям неизползван потенциал, който все още не сте обърнали във ваша полза. Макар и да имате някои лични слабости, като цяло сте способен да ги компенсирате.” Оказало се, че голяма част участниците са се разпознали и са го свързвали с личен опит и очаквания. Изводите са, че текстът е адресиран към чувствителността на четящите и се опитва да ги приласкае, за да се идентифицират с него, обещавайки им благоприятно развитие. Положителното в хороскопа се селектира пред отрицателното и му се придава субективна валидност. Ето и „истински” хороскоп: „През тази седмица вашата креативност ще се увеличи неимоверно. Опитайте се да намерите ефективно приложение на най-добрите си идеи. Очаква ви реален шанс за големи печалби. Бъдете инициативни и креативни. В личния живот ще трябва да се решите на сериозна постъпка. Помнете, че нищо хубаво не става лесно. В крайна сметка ще получите това, което искате.„ Егото трябва да потвърди високата си самооценка, повиши самочувствието си и да получи изгодна перспектива. Хороскоп, който критикува и обрича не може просъществува. Колкото и ретроградният Меркурий да засегне зодиите след него ще се възстановят и прогресират.
Освен аргументите на психологията и съвременната астрофизика не допуска, че съществуват някакви кванти, кварки или божествени частици „изстреляни” от зодиакалните съзвездия, така че да ни заредят с черти на характера или да ни предскажат, че ни „предстои пътуване”.
Въпреки всичко казано дотук може да се допусне, че астрологията като човешко изобретение не е анахронизъм, не е само остатъчен продукт на античния светоглед, а осъществява изрични положителни влияния върху съвременния човек. Навярно затова е просъществувала през хилядолетията дори при промяната на светогледните схващания.
Ако преди новата ера хората са вярвали, че звездите контролират съдбата им и предсказват бъдещето им, то след новата започват да вярват, че трябва да бъдат направлявани от Библията. Когато търсят напътствия и отговори на въпросите как да живеят, какво да правят, те отварят Библията (пътя, истината и живота). Когато средновековният западен човек се колебае какво да направи, откъде да се ръководи, включително и на практическо, ежедневно ниво, вече не гледа към звездите, а се обръща към Библията. Търсенето на ориентири от небето слиза на земята. Ще изминат много столетия, след които ще се предположи, че хората са измислили Бог и са написали Библията, в сходство с натоварването на звездите със свръхестествени сили от самите тях, за да бъдат осенени от силата им, която сами са им имплементирали.
С еманципация от Бог и Библията настъпва нова епоха, тази в която живеем в момента – на хуманизма, на свободната човешка воля. Вече нито Космоса, нито Библията са водещите ориентири, а се търсят в самото човешко същество, в собствените му разум и способности. Не всички хората спират да вярват в Бог или в Астрологията, но осъзнават, че са дарени със способност сами да оформят съдбата си. Ориентирите на външния античен Космос, слезли на земята в Библията, се трансферират в човешкия микрокосмос, който се превръща в крайния източник на смисъл, а при взимане на решения се прилага интроспективен подход, вместо вслушване във външни фактори. Хората вече започват да се доверят на вътрешните си чувства и желания, а не да чакат външни напътствия. Разпространяват се добре познатите ни девизи „Бъди себе си” и „Вярвай в себе си”.
Обръщането към астрологията за ориентири в съвременното общество погрешно може да се тълкува като регрес/връщане към античното мислене. Подобно приравняване не би било коректно, защото днешните хора удържат съвременното мислене и допускат само частично античното. Тоест не само психолози, астрофизици, химици и т.н., но и всички останали, следящи хороскопа допускат частично силата му. Ако въобще я допускат. Въпреки това днес Астрологията осъществява сериозно влияние върху психиката и мисленето.
На първо място структурира и насочва мисленето. Злободневието и концентрацията върху непосредствените задачи, често разфокусират от съществени дейности. В такива моменти често срещани звездни предписания като „Отхвърлете най-важните си служебни задължения в този ден и бъдете максимално дейни” или „Обмислете добре идеите си за нова посока на професионално развитие” пречупени през индивидуалната гледна точка позволяват допълнително (пре)осмисляне на (само)наложения ред. Освен основателно да критикуват Астрологията, психолозите са установили, че след като прочетат хороскопа си хората се стараят да започне да съответства. На съзнателно и/или подсъзнателно ниво индивида се пренастройва и се стреми да осъществи дадено предписание.
Не по-малко важна е утехата. В среда на ежедневен стрес, напрежение и проблеми, хороскопът напомня „Не се намирате в най-добрия си период. Стиснете зъби и изчакайте, задават се много по-ведри и слънчеви моменти.” или „Ще се сблъскате с пречки и трудности, които следва да отстраните с много усилия. Стига да сте достатъчно мотивирани, сполуката няма да Ви убегне”. Такива предсказания успокояват, че в крайна сметка всичко ще бъде наред, но имат и втори нюанс. Хороскопът по индиректен начин утешава, че е нормално да сe чувстваме объркани, да страдаме и да се намираме в трудна ситуация. В човешкия живот има болка, тъга и когато ни се случат не трябва да се притесняваме и задълбаваме в тях.
Споменатото, а и цялостното приложение на зодиите води до по-добро себеразбиране, до привилегирован достъп до вътрешния ни свят. Голяма част от проблемите ни произтичат от недостатъчното ни себеразбиране – какво искаме, от какво се страхуваме, кои сме? Когато подредим мислите си и имаме кураж, действително просветва. Саморазбирането от своя страна ни балансира, добавя ни нещо, което ни липсва, което сме забравили, а звездите са ни го напомнили.
