Шимпанзетата са най-щастливи, когато участват в масови драки. Учени смятат, че това може да обясни защо техните близки роднини - хората се сплотяват по време на войни и други конфликти.
Въпреки популярната в антропологията представи за „благородните диваци“ и миролюбието на животните, много живи същества, включително нашите роднини шимпанзетата, често убиват себеподобни с цел завладяването на нови територии, отнемането на женски и заради много други цели, предаде БГНЕС. Наблюденията показват, че маймуните /шимпанзета, капуцини и др./ се обединяват в „банди“ и координират нападенията си срещу териториите на своите съседи, за да ги убият или изгонят от тях.
Наличието на подобни антихуманни тактики на поведение са накарали учените от Института за еволюционна антропология в Лайпциг да се замислят дали съществуват подобни инстинкти и при човека и как те могат да управляват нашето поведение, включително склонността да водим войни и други мащабни конфликти. Те са решили да отговорят на този въпрос, наблюдавайки естествено възникналите конфликти в четири групи шимпанзета, живеещи на територията на националния парк Тай в Кот Д'Ивоар.
Шимпанзетата от различните „банди“ могат да си взаимодействат по два начина – чрез преки нападения едни срещу други и посредством „патрулиране“ на своята територия, в хода на което те обхождат границите на своите „владения“, охранявайки го от възможните „нарушители на границата“ от съседните маймунски племена. И в единия, и в другия случай приматите са фокусирани изключително върху конфликтите. Опитвайки се да разберат тяхното поведение, изследователите са събрали проби от тяхната урина след големите „сражения“ или преди „патрулиране“.
Те са се интересували какво е съдържанието на окситоцин – хормона на семейното щастие и социалния живот – в техния организъм по време на конфликтите. Окситоцинът е не само хормон на щастието, но и хормон на войната – неговата концентрация в организма на маймуните е достигнала максимума в момента, когато са се подготвяли за поредния „рейд“ или обход на границите, а също така веднага след успешна „военна кампания“.
С други думи шимпанзетата са се чувствали максимално щастливи по време на масови драки. При това те започват да се отнасят по-добре не само към своите роднини, но и към нероднините си членове на групата. Защо това се е случвало? Повишаването на концентрацията на окситоцин в организма на шимпанзетата е еволюционно приспособление, което помага на групата примати да се сплотяват по време на конфликти с други маймуни. Учените предполагат, че подобни процеси могат да се случват и в човешките общности, сплотявайки хората по време на конфликти на принципа „ние и те“.
