Новото име София постепенно измества по-спарите - Сердика, Триадица, Средец.
Още: Котките пазят дома и стопаните си от зли сили и магии
През 14 век градът започва да се споменава и като София от името на катедралната църква "Света София", разположена на възвишение извън източната порта на стените.
Името София е регистрирано в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., в кореспонденцията около 1350 година, във Витошката грамота на цар Иван Шишман от края на века.
След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София.
Още: Лекар: Този витамин понижава холестерола
Историята на София
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Това е най-голямият град в България, който обхваща хилядолетия от Античността до наши дни. Тя е стопански, културен и политически център на своя регион в центъра на Балканския полуостров.
Обитаването на територията на София е от ранния неолит (VI хилядолетие пр. Хр.) – по това време в Софийското поле съществуват десетки малки селища, които и днес са в рамките на града. Едно от тях е Слатинското неолитно селище, разположено в югоизточния край на днешния булевард „Шипченски проход“. От времето на халколита (края на V и началото на IV хилядолетие пр. Хр.) е известно селище на мястото на сегашния площад „Княз Александър I“.
Най-добрите места, които да посетите, в София
Още: 22 декември - какъв църковен празник е, традиции и обичаи
Още: На кого се дава първото парче от питката на Бъдни вечер?
През тракийската епоха
Сведения за София се появяват в древногръцки писмени източници в средата на V век пр. Хр., като по това време тази част на Балканския полуостров е населена с различни народи от групата на траките. Населявана е от две етнически групи, намиращи се в Софийската котловина трери и тилатеи. Територията, която заемат тилатеите и трерите, е между днешните София, Перник, Босилеград и Пирот, като изрично се споменава река Оксиос (Искър).
Малко след римското завоюване Сердонполис става център на Сердика, чието име постепенно преминава и върху града. Стратегията обхваща територия между Траянови врата и днешния Пирот, а на север достига отвъд Стара планина.
През 45 година Сердика е включена в новосъздадената римска провинция Тракия. През този период започва и заселването в Сердика на ветерани от римската армия, които получават земи в неговите околности.
По време на император Марк Улпий Траян (98 – 117) градът получава права на муниципия и официалното име Улпия Сердика в чест на императора.
Кой е един от предпочитаните жилищни райони в София?
Около 271 година Сердика става център на новосъздадената провинция Дакия Аврелиана, а след нейното разделяне през 285 година – на нейната южна част – Вътрешна Дакия. При разделянето на диоцез Мизия на две, тя става столица и на северния диоцез – Дакия, включващ провинциите Вътрешна (Средиземна) Дакия, Крайбрежна Дакия, Дардания, Горна Мизия, Превалитания.
Първа българска държава
Без сведения за Сердика във византийските източници се дължи на това, че по това време Империята губи контрол върху вътрешността на Балканския полуостров. Според тази хипотеза византийците възстановяват властта си в тези области едва към 774 година, когато император Константин V Копроним изгражда укрепена линия срещу България от Сердика до Месемврия.
На кое училище в София прякорът му е Бастилията?
Византийски период
В 1040 година градът попада под контрола на въстаниците на Петър Делян, а за потушаването на бунта пристига лично император Михаил IV.
Малко след завземането на София от османците, нейната крепостна стена е разрушена, давайки възможност за разрастване на града извън нейните граници. Премахването на стената, заедно със строителството на джамии, които трябва да бъдат ориентирани в посоката към Мека, постепенно унищожава античното градоустройство с ориентирани в главните географски посоки улици.
На 20 октомври 1878 г. от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април (22 март стар стил) 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (4 април е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове.
