От древни времена хората плащат данъци на държавата, в която живеят. Благодарение на това тя може да функционира пълноценно и да подсигурява различните нужди на своите граждани – да поддържа армия и полиция, да строи пътища и т. н.
Данък върху живота. През ХІV век правителството на Англия решило да наложи данък върху живота. Явно то се опитало да измисли данък, който е невъзможно да бъде избягнат. Това обаче предизвикало огромно възмущение сред обикновените хора. В резултат през 1381 г. в страната избухнало въстание, известно като „Въстанието на Уот Тайлър“.
Данък върху свободата. Днес е трудно да си представим, че в някоя държава е възможно има данък върху свободата – е, ако го има, той очевидно ще бъде под друго име, а не толкова откровено. Въпреки това, в миналото, когато робството било широко разпространено, подобен данък не предизвиквал голяма изненада. И така, в Древния Рим данъкът върху свободата се плащал или от самия роб, или от неговия господар. Тоест, когато робът искал да получи свобода, той трябвало да плати не само на господаря си, но и на държавата.
Данък върху въздуха. Във Византийската империя смятали, че въздухът е собственост на всички граждани. Затова, когато богатите хора строели високи сгради, те всъщност заемали значителна част от въздушното пространство. По тази причина тези поданици на империята трябвало да плащат данък на държавата за потреблението на повече въздух.
Данък върху страхливостта. Този данък бил през 12-ти век в Англия. Плащали го хора, които отказвали да участват във военни действия. Отначало сумата не била много голяма, затова мнозина започнали да кръшкат от военна служба. Обаче английският крал се усетил, увеличил данъка 3 пъти и започнал да го събира дори в мирно време.
Данък върху шапката. Днес, разбира се, човек може да носи на воля каквато си шапка поиска - ала в Англия през ХVІІ век за такъв разкош се налагало да се плаща. Градските жители трябвало да плащат 2 лири на хазната, а селяните - 5 шилинга.
Писоарният данък. Този странен данък се въвел преди близо 2000 години от римския император Веспасиан. Когато императорският син разбрал за такъв данък, въобще не подкрепил идеята на баща си и се погнусил, че ще се събират пари от такива гнусни и зловонни неща. Тогава Веспасиан поднесъл шепа монети към носа на сина си и попитал дали му мирише на нещо. А щом синът му отвърнал отрицателно, Веспасиан каза: „Защото парите не миришат!“. В резултат на това изразът „Парите не миришат“ се превърнал в крилата фраза.
Данък върху шума. През 1980 г. в летищата на Женева и Цюрих била въведена такса върху шума. Всеки самолет, който излита, подлежи на облагане с тази данък за вдигане на шум.
Данък върху мира. В Гвинея има такъв „мирен“ данък. Ако в тази страна е спокойно, мирно време и няма война, се смята, че държавата е изпълнила своята задача - и затова всеки жител е длъжен да плаща годишен данък от около 17 евро.