На пръв поглед титлата, визирана в заглавието, би трябвало да принадлежи на Дунава – и наистина, коя друга река на Балканите може да се сравнява с него? Но все пак, за да бъдем справедливи, не може да твърдим, че самият Дунав принадлежи на полуострова. Той си е международна река, европейска, и по тази причина излиза извън нашенските си, балкански мерки.
Ако говорим за чисто балканска река – тоест, река, която не просто да преминава през полуострова, а да извира и завършва в него, това несъмнено е Марица. Нейното начало се намира в Рила, в Горното Мариченско езеро, а вливането й в Егейско море е недалеч от град Енос, Турция. Сред българските реки тя е и най-пълноводната.
Дължината на Марица е 524 км, а притоците й са приблизително стотина. След излизането си от българска територия тя служи за граница на Гърция с Турция, като, де факто, се явява външна граница на целия Европейски съюз.
Марица е позната от дълбока древност. За нея споменават древногръцките историци Тукидид и Херодот, философът Аристотел и римският поет Вергилий. Наричана е Хебър, Хеброс, Еврос. Разбира се, няма българин, който да не е чувал за Марица - но малцина знаят, че някога по нея са плавали гемии, шлепове и салове. Защото цели векове, чак докъм средата на ХІХ век е била плавателна река от устието си при Енос чак до Пазарджик - и е служела за воден път от Беломорието до Тракийската низина, по който са се транспортирали стоки и товари. Самият факт на нейната плавателност в миналото сочи, че някога Марица е била и достатъчно пълноводна. Това обуславя и обстоятелството, че понякога са се случвали сериозни наводнения – например, през 1858 г. е била залята част от Пловдив. Ето защо, в 1937 г. по бреговете й започва да се поставя предпазна каменна облицовка.
Както лесно можем да се досетим, пейзажите около реката са най-живописни и красиви пролетно и лятно време, когато бреговете й потъват в зеленина – макар, че за съжаление, покрай отделни участъци от тях екологичната обстановка оставя доста много какво да се желае, а замърсяването – доста много какво да не се желае.
Реката преминава през втория по големина български град – Пловдив, а алеите по бреговете й предлагат приятни места за разходки. Покрай нея са разположени още Костенец, Пазарджик, Димитровград, Харманли, Свиленград и др.
На самата Марица няма по-сериозни хидротехнически съоръжения, но в нейния приточен басейн се намират 12 големи български язовира и множество други по-малки. Тук се добива електроенергия от каскадите „Доспат-Въча“, „Белмекен-Сестримо“, „Баташки водносилов път“, от различни местни ВЕЦ. Като имаме предвид днешните призиви за „зелени енергоизточници“, явно водните електроцентрали ще придобиват все по-голямо значение.
Да не говорим за напояването – Горнотракийската низина надлъж и нашир е пресечена от напоителни канали с различен дебит и значение за селското стопанство на този обширен регион. Отделно големите и малки селища се снабдяват с вода за различни битови нужди, а индустриалните предприятия – за свои промишлени потребности.
Река Марица излиза от българска територия недалеч от Капитан Андреево.
