През 1926 г. излиза от печат първата книга на Алън Александър Милн "Приключенията на Пух и неговите приятели".
Алън разполагал с много свободно време, а синът му Кристофър Робин – с много плюшени играчки. Като намесим в тази ситуация и добрата приятелка на Милн Роуз Файлман, която го подтикнала да започне да пише за деца, няма как резултатът да не е мек, приятен и оригинален.
Всички го познават – той е Мечо Пух. Мечокът, чиито гениални мисли ежедневно цитират хиляди хора по цял свят. А ето какво е родила жълта глава на това Мече...
Колкото повече, толкова повече
Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.
С каквито се събереш... с такива се събираш.
При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.
Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед... и това са две гърненца с мед.
Седя и си мисля, а понякога само седя.
Щом има бръмчене - значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела. А единствената причина да си пчела - доколкото знам - е да правиш мед!
- Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.
- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.
Прасчо:
- Знаеш ли, Пух. Мислех си…
- Това е добър навик, Прасчо! - прекъсва го Мечо Пух.
Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: “Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка”, и ти си дошъл - това аз наричам Приятелски Ден.
Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.
Обекуска – хапванете между обед и закуска.
Пожелаваме на Мечо Пух мноооого приятели и още по-мноооо гърненца с мед, за да подхранва с тях стомахчето и гениалността си.
