Хубаво е да гледаме на всеки период от историята ни с отворено съзнание, независимо преди колко време се е случил. Истината е, че трудно можем да оприличим дадено време само като черно или бяло. Всеки период носи своите добри и лоши страни. И тази статия е пример именно за това. В началото на 70-те години на миналия век Маргарет Тачър, известната днес като "Желязната лейди", пристига на посещение в България. Тогава тя все още не е онзи политически лидер, който Великобритания помни и до днес, а заема позицията на министър на образованието в кабинета на Едуард Хийт.
Още: Пречат ли пердетата на оптималната работа на радиатора?
Още: Знаете ли кой е "измислил" Дядо Коледа?
По време на своята визита у нас тя посещава София и Варна като основни градове, в които вижда английските гимназии, а във Варна и техникум по машиностроене. Компания ѝ е правил тогавашният роден министър на образованието Стефан Василев.
Въпреки че програмата ѝ включила Стара Загора едва за няколко часа, тя намерила време да откаже официален обяд, за да посети и още едно учебно заведение - професионално химическо училище "Диимитрий Менделеев" в Стара Загора. Присъства на лабораторно упражнение по аналитична химия. Именно това е и нещото, което я впечатлява най-много у нас и споделя за него в BBC радио Лондон:
"Трябва да призная, че ми направи удивително впечатление едно техническо училище в Стара Загора. Особено се учудих на голямата степен на сътрудничество между обучението в техническото училище и химическата индустрия. Машините в училището бяха набавени от заводите. Специалисти от заводите ходеха в училището, а възпитаниците на училището отиваха в заводите за специализация."
Още: 23 декември - какъв църковен празник е утре, традиции и обичаи
Още: Топ 5 на най-вкусните сортове картофи
Тачър дори отказва официален обяд, за да прекара повече време в учебния час в гимназията в Стара Загора.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Лекар: В коя седмица започва да се чува пулсът на бебето?
Държим да напомним, че споделяме този момент с гордост и без никакви исторически пристрастия. И се надяваме се българското образование отново да достигне ниво, в което да бъде похвалено от чуждестранни министри на образованието.
