Преди 50 години самолет Lockheed L-188 Electra се разбива в перуанската джунгла, попаднал в силна гръмотевична буря. В резултат на самолетната катастрофа загиват 91 души, но този случай придобива особена слава във връзка с историята на единствения оцелял - 17-годишната Джулиан Кьопке, която в продължение на единадесет дни си проправя път ранена през джунглата в търсене на хора. Припомняме подробностите на тази история.
На 24 декември 1971 г., в навечерието на Коледа, се разбива турбовитлов самолет Lockheed L-188A Electra, летящ от перуанската столица Лима за Пукалпа, разположен в източно Перу и отделен от основната част на страната от труднопроходима джунгла. Самолетът излита в буря, докато други авиокомпании избират да останат на земята, и този инцидент влиза в историята като най-голямата самолетна катастрофа, причинена от удар от мълния. Особен драматизъм на произшествието придава обстоятелството, че след падането в джунглата на борда на самолета все още има 14 оцелели пътници, които умират мъчително, без да дочакат помощ.
Тази катастрофа отнема живота на 85 пътници и 6 членове на екипажа, но едно 17-годишно момиче успява не само да оцелее след падане от 3 километра, но и да се добере през джунглата до хора въпреки дълбоките рани, счупена ключица и увредено око.
Историята на Джулиан Маргарет Кьопке предизвиква огромен отзвук в цял свят - не само като случай на изключителен късмет, но и като проява на също толкова изключителна воля за живот и многодневна борба за оцеляване на толкова млад човек. Въз основа на тази реална история са заснети няколко игрални филма.
Джулиан Кьопке е родена през 1954 г. в Лима, в семейството на световноизвестния немски зоолог Ханс-Вилхелм Кьопке и също толкова уважавания орнитолог Мария Кьопке. В началото на 50-те години на миналия век родителите на Джулиан се преместват от Германия в Южна Америка и започват да изучават дивата природа. Джулиан посещава перуанска гимназия, докато майка ѝ и баща ѝ се потапят в изследвания в сърцето на Амазонка. Самата Джулиан също неведнъж е с тях в джунглата и е запозната с техниките за оцеляване в дивата природа, които по-късно спасяват живота ѝ.
Джулиан и майка ѝ се качват на злополучния самолет само часове след завършването на гимназията от момичето. Те възнамеряват да отпразнуват това събитие и Коледа с бащата, който остава на биологичната станция, затова рискуват да прелетят над джунглата в гръмотевична буря, въпреки че са наясно с особено добрата репутация на избраната авиокомпания.
Веднага след като самолетът набира височина, попада в турбуленция, но екипажът решава да продължи полета. В района на Андите ги посреща гръмотевична буря, пътниците, гледащи през илюминаторите, имат възможност да видят близките светкавици, самолетът се тресе от една на друга страна от мощни пориви на вятъра и в 12.36 часа на височина около 6400 метра е ударен от особено силна мълния. Малко след това Джулиана вижда пламъци в най-левия двигател.
"След около десет минути видях ярко възпламеняване в левия външен двигател - казва по-късно Джулиан. - Майка ми много спокойно каза: "Това е краят, всичко свърши." И това бяха последните думи, които чух от нея."
След това лявото крило на самолета се откъсва от фюзелажа. Самолетът започва неконтролирано да пада към земята, на височина от около 3000 метра се разпада окончателно, пътниците на борда изпадат, включително и Джулиан, която все още е закопчана за седалката си. От налягането и претоварването тя губи съзнание и идва на себе си на земята ден след трагедията.
Мястото на катастрофата е на 20 минути полет от Пукалпе, но започналата спасителна операция е възпрепятствана от факта, че дъждът потушава пожара, а короните на дърветата скриват отломките, затова от въздуха не се вижда нищо.
След като Джулиан се свестява, тя се оказва затрупана от триместната седалка, на която е седяла в самолета. Едната ѝ ключица е счупена, има нараняване на дясното око, сътресение на мозъка, скъсана коленна връзка, наранена ръка и има множество дълбоки рани по цялото тяло.
Известно време тя не може да направи нищо, периодично губи съзнание и вижда лошо - дясното ѝ око е отекло, а освен това очилата ѝ ги няма. Като не открива майка си и други оцелели наблизо, момичето решава да не чака спасителите, а да се спасява само. В продължение на три дни обикаля околността, на четвъртия ден намира големи отломки от самолета и мъртви тела.
Тя чува и шума от самолетите на спасителите, които търсят мястото на катастрофата, но не успява да привлече вниманието им. За храна намира само малка торбичка с бонбони и силно замърсена баница, която не взема и по-късно съжалява.
Скоро открива поток и тръгва надолу по течението, тъй като така е много по-лесно да върви, отколкото да се провира през джунглата, а и има възможност да излезе на някоя река. В същото време обаче я заплашват срещи с диви животни, а във водата има змии. През нощта няма възможност да спи нормално поради насекомите и раните, освен това на дясното ѝ рамо се образува абсцес, в който се развиват ларви.
Най-накрая, на десетия ден, Джулиан открива лодка на брега на потока и малък навес от листа и клони. В близост до хижата тя намира и малко бензин, с който обработва раните си, след което заспива на глинения под и се събужда едва след пристигането на собствениците на лодката от село Пуерто Инка. Оказват ѝ първа помощ, а на следващия ден я откарват в болница. След това Джулиан е откарана с малък самолет до Пукалпа, където най-накрая среща баща си.
Два дни по-късно най-после е открито и мястото на катастрофата, но по това време всички оцелели пътници вече не са между живите. Както се оказва по-късно, майката на момичето е била сред оцелелите, но нараняванията не ѝ дават шанс за спасение. Тялото ѝ е открито на 12 януари 1972 г.
По-късно Джулиан силно се самообвинява, че не е успяла да намери майка си и да ѝ помогне, но тя трудно би могла да я спаси, тъй като жената е била много тежко ранена. Разследването на самолетната катастрофа разкрива и грозни подробности за дейността на авиокомпанията LANSA (Líneas Aéreas Nacionales Sociedad Anónima). Тя и без това имала лоша репутация, като Lockheed L188A Electra бил последният ѝ самолет, който все още летял. Механиците не са имали подходяща подготовка, обикновено са работили само с автомобили и мотоциклети, което обяснява лошото обслужване на самолета.
Документите на пилотите били изтекли, но това или не е било проверено, или просто е било игнорирано. Самият лайнер, според разследващите, бил "изцяло сглобен от резервни части за други самолети". Освен това е бил претоварен - на борда му е имало около десет души над лимита. През 1972 г. авиокомпания LANSA преустановява всички полети и малко след това е лишена от лиценз и окончателно закрита.
След смъртта на майка си, през 1972 г., Джулиан се връща в Германия. След като завършва училище, тя започва да учи биология в университетите в Кил и Мюнхен, а полевите изследвания за дипломната ѝ работа (за дневните пеперуди) и за докторската ѝ дисертация (за прилепите) са извършени в Пангуан, в биологичната станция на баща ѝ. През 2000 г., след смъртта му, Джулиан става директор на биологичната станция и главен организатор на изследователски експедиции в този регион. Тя написва няколко книги за своите неволни приключения и участва в няколко документални филма.
