Всички сме чули за Велико Търново - столицата на България по време на Второто българско царство. Освен Велико Търново, има и друг град с подобно име - Малко Търново. Той е един от четирите български града, разположени в Странджа планина, и е впечатляващ по своята същност. Днес ще изследваме историята на това населено място и каква е неговата връзка с Велико Търново.
Откъде идва името на Малко Търново
Известно е, че още от древността на мястото на днешния град Малко Търново се намирало тракийско селище, като днес останките от него са видими в някои от могилните некрополи. Според изследователите на България - известните братя Шкорпил, на това място е била разположена римска крайпътна станция. През следващите векове, районът продължава да се развива бурно, най-вече поради близостта си до Цариград.
Съвременният облик на града се формира към края на 16-ти и началото на 17-ти век. Населението на селището е съставено главно от българи, които са преселници от близките колиби и по-малки села, които са се установили около извора Големия врис. Легендата за името на селището се свързва с изобилието на бодлив трън в околните местности. От Тръново по-късно се променя на Търново, като за да се отличи от българската столица, е добавено определението "Малко".
Първите документирани сведения за града датират от периода на 1828-1829 година и руско-турската война в този период. Участникът в похода на генерал Дибич, Г. Есхолм, споменава, че населението му е било около 3500 души, които се занимавали главно с овцевъдство и свързаните с него занаяти - абаджийство, кожарство и джелепство. Интересно е, че имало изкусни златари, а дори е добиван и мрамор , който е използван за строежа на част от дворците в Цариград. През 19-ти век се откриват килийно , светско и девическо училище, което подсказва за нарастващото население, достигащо до 8000 души, предимно българи.
Освобождението на Малко Търново
След Берлинския конгрес от лятото на 1878 г., Малко Търново остава в рамките на Османската империя. Въпреки това българският дух остава жив, проявявайки се най-активно в участие в Илинденско-Преображенското въстание. Потушаването на въстанието от османците сериозно засяга града, като много къщи биват разрушени, а голяма част от населението бяга в посока на България. На 25 октомври 1913 г., Малко Търново бива освободено от чуждата власт и се присъединява към нашата държава. Това е причината за обявяването на този ден за официален празник на града, който се отбелязва всяка година.
