През 2018 г. в някои български медии се появи новината за смъртта на "последния камилар в страната - Йордан Чакмаков, починал на 88 години".
Съществува ли такъв поминък като камиларство в нашата страна?
Да, камили са се отглеждали в Източните Родопи и Сакар планина, най-вече в Тополовград.
СНИМКА: Todorr/CC BY-SA 3.0
Пристигане на първите камили в Тополовград
След Ньойския договор от 1919 г. хиляди тракийски българи от селата около Дедеагач, Гюмюрджина и Малгара, напускат родните си места и се заселват в България. Част от тях докарват по новите места и камилите, с които се препитават. В периода 1923-1925 г. много бежанци се заселват в Кавакли (днешен Тополовград) заедно с камилите си. Така постепенно камиларството се превръща в един от характерните поминъци на този район. Предполага се, че тогава в тази част на България има над 1000 камили.
За какво се използвали камилите?
Една средно голяма и здрава камила може да носи между 300-400 кг товар. Затова се използвали главно за пренасяне на строителни материали - пясък, камъни, цимент. Камилите стигат до най-недостъпните кътчета на планините. През 30-те години на 20-ти век в България навлиза транспортът с камиони и автобуси, но камилите продължават да се използват заради предимството да прекосяват недостъпни за превозни средства пътища. Разнасяли хляб, дървени въглища, сол и всякакви стоки из цяла Югоизточна България. Много рядко се използвали и за обработка на земеделска земя. Торът от камили също влизал в употреба и високо се ценял от местните земеделци и тютюнопроизводители. От вълната се плетели черги, дрехи, одеяла. Местните казвали, че ако имаш камилско одеало, не ти трябва печка през зимата.
През 1934 г. в града били отглеждани над 300 камили. Камиларят Атанас Атанасов разказва “Сега карахме руда в село Ятаджик (Маджарово) и хубава работа имаше за нас, защото където камилата минаваше, друг добитък не можеше да мине, ала ни изпъдиха горските, уж камилите увреждали гората”. Става въпрос за началото на 70-те години, когато камилите за последно били използвани за пренасяне на руда от Маджарово към Кърджали.
В навечерието на Втората световна война започват да се строят пътища и машинният транспорт постепенно измества животните. Камиларите започват да разпродават верните си животни. След като вече не били нужни за работа, камилите се включват в атракции по Черноморието. Последните собственици на камили ги водят “в командировка” на морето. Разкарват на тях туристи и ги снимат. Последните камили са продадени през 1980 г. и с това идва краят на този нетипичен за нашите географски ширини поминък.
Любопитно за камилите
Най-голямото събитие в Тополовград били борбите с камили. На мъжките животни се поставяли намордници и те се хвърляли в битка под ритъма на тъпани. В камиларския бит най-уважавани били Гергьовден и Димитровден. За Гергьовден стрижели камилите и ги приготвяли за керванджийство през лятото и есента. От вълната правели одеяла и дрехи и ги продавали във вътрешността на страната. Керванджийският сезон завършвал около Димитровден.
Зоологическата градина в София закупила камили от тополовградския камилар Митрю Лафчиев, който имал 16 камили. Осем от тях били продадени на Софийската зоологическа градина, а другите осем - в Германия. През 50-те години зоопаркът отново купил камили от други местни камилари, за да ги замени за други животни от други зоологически градини в Европа. Тополовградски камили участват в заснемането на филма “Хитър Петър”.
Източник: Веселин Кълвачев, директор на Общинския исторически музей в Тополовград