Ще си поговорим не за стрелата на Купидон, а за стрелата, направена от дрян, запалена и хвърлена в двора на любимата от нейния избраник като обяснение в любов, докато родителите на момата дебнели цяла нощ да не изгорят в пожар хамбарът или къщата от тази любовна стрела. Хвърлянето на запалени стрели е стар обичай, традиционен за наш голям християнски празник – Сирни Заговезни, който тази година отбелязваме на 17 март. Датата е различна през годините, тъй като зависи от Великден – най-светлия християнски празник, който е подвижен и 7 седмици преди който е Сирни Заговезни. Празникът е известен с обредната си трапеза, отрупана с баници със сирене и масло, рибните ястия, млякото с ориз, яйцето или бялата халва, вързани на червен конец над масата, които всеки се опитвал да хване без ръце и само с уста – ритуал за здраве и благоденствие през годината, известен като хамкане, кукерските игри и ритуалите, свързани с огъня, в чиято пречистваща сила дедите ни силно вярвали. Запалените дрянови стрели са именно част от тези обичаи, свързани с огъня, наречени общо „Заговезнишки огън“. Знаете ли най-популярните и интересни сред тези обичаи, част от които са съхранени и до днес, а за други се носят само легенди, както и къде се хвърлят стрели на Сирни Заговезни?
Обичаи за празника, свързани с огъня
- Традиционно за Сирни Заговезни се палят огньове, наречени на празника – сиреници, които хората прескачали, за да бъдат здрави. В огъня се вярвало, че изгаряли и лошите помисли, и злото, и болестите, и бълхите, и змиите, а душата се пречиствала, за да посрещне по-добра възкръсналия Христос след точно 49 дни – на Великден. Вероятно помните подобно прескачане на огън за Баба Марта в двора на училището ви като деца. В едни по-далечни времена и в някои части от страната огънят се прескача на Сирни Заговезни.
- Традиционен бил и обичаят Паликош, характерен за някои райони на Източна Тракия, също свързан с огъня.
- На Сирни Заговезни се внасяла и главня от обредния огън у дома, което много напомня на свещите, запалени в храмовете на Възкресение Христово, които носим в домовете си днес, за да съхраним частица от вечния огън.
- Съществува и обичаят оратник, който по своята същност напомня на обичая да оставим да гори бъдник на Бъдни вечер, който спазваме и днес.
- Познат е и стар обичай за Сирни Заговезни, свързан с огъня - ойлалия – запалено каче с катран, което въртели вечерта на празника.
Сред всички обичаи безспорно изпъква този със запалените стрели, хвърлени в двора на момата, което е интересно за съвременните ни разбирания обяснение в любов и неминуемо буди въпроса жив ли е този обичай, съхранен ли е през вековете, спазва ли се някъде днес и къде се хвърлят стрели на Сирни Заговезни. Започвам да разбирам откъде идва изразът (фразеологичното съчетание) „този момък ще ти запали къщата“, което днес далеч не използваме с прякото му значение, но в онези времена и при изпълнение на този обичай със запалените стрели на Сирни Заговезни това си е било напълно реална опасност. Ергените влагали много време и усилия да тренират да хвърлят тези стрели далеч, за да достигнат те до правилното място – до любимата им.
Къде се хвърлят стрели на Сирни Заговезни?
Тук можем да дадем два отговора според това как тълкуваме въпроса – къде – в двора на момата и къде като в кои райони на страната се изпълнява обичаят или поне се е изпълнявал, ако не е съхранен до днес.
Обичаят със запалените стрели е характерен за Южна България, Родопите, старопланински и средногорски села и е наричан Ората Копата. Запалвал се бурен огън на открито някъде в селото, в който огън се слагало голямо дърво, наречено оратник. От този огън ергените палели стрелите си и се опитвали да уцелят двора на избраницата си, като се задявали с нея с пиперливи и понякога цинични закачки, за които ще ви е забавно да разберете, че започвали с Ората Копата и съдържали еротични наричания, произнасяни в речитатив. Любопитно е и че възрастните предварително почиствали двора си, за да няма запалими вещи, и си приготвяли нещо за гасене, ако стрела попадне на неподходящо място. Момите пък, уж срамежливи, събирали стрелите на сутринта и се хвалели коя има най-голям брой – коя е най-ухажваната. Интересна е била любовта в онези времена, нали? А обичаите и традициите са онова, което ни прави народ, общност, заздравява корените ни и не позволява бурите да ни прекършат, така че си заслужава да ги помним, знаем и спазваме.
