Най-старото кино в България и едно от най-старите в Европа е салонът, в който днес се намира "Модерен театър", а в миналото сред столичани е известен и като кино "Цанко Церковски" - каквото е било името по времето на социализма. Красивата и историческа сграда се намира в сърцето на стара София - на бул. "Мария Луиза".
История на най-старото кино в България
Салонът "Модерен театър" е построен през 1908 г. Киното "Еден" във Франция, смятано за най-старото в света (което през 2013 г. беше основно реставрирано и отново отвори врати за зрители), излъчва първата си прожекция само 10 години преди софийският салон да отвори врати - през 1899 г.
Първото му име е "Модерен театър", както е сега. Сградата е проектирана и построена специално за кино, а създателят му е Карло Вакаро, богат италианец, тютюнев магнат, който заживява в България през 1901 г. Архитект на сградата е Димитър Начев. По времето на комунизма сградата, разбира се, е национализирана.
Още: Режисьорът на "Паразит" ще представи новия си филм на Берлинале
Салонът продуцира първите български документални и игрални филми като „Българан е галант” - първият български филм. В киното се полага основата и на кинообразованието у нас, помещавало се е и първото звукозаписно студио, където са се създавали записите на Аспарух Лешников. В началото на 20 век "Модерен театър" става представител на френската компания "Пате фрер" за България и Македония. Представител е на редица компании за техническо оборудване и филми от Европа и САЩ.
Кино "Модерен театър" затваря врати през 2003 г.
Най-старите действащи киносалони у нас
В София се намират още няколко емблематични киносалона.
Кино „Влайкова“ е най-старото действащо кино у нас, което никога не е сменяло предназначението си. То е основано от съпругата на писателя Тодор Влайков, учителката Мария Влайкова. Тя тегли заеми, за да построи зала за прожекции, като след смъртта й, дълговете й са погасени, за да просъществува делото на нейния живот.
Кино „Одеон“, познато като филмотечно кино „Дружба“, също е един от старите салони на столицата. Филмотечното кино в София съществува от 1961 г., но тогава още няма свой салон и се мести в различни сгради, докато през 1973 г. получава собствена база, превърната днес в „Одеон“. Днес в него има седмици на чуждите кинематографии.
Още: Светът отдава почит към Дейвид Линч (СНИМКИ+ВИДЕО)
„Дом на киното“, съществувал през комунизма под името „Севастопол“, е собственост на Българските филмови дейци. Първоначално то е предназначено само за прожекции през филмовите дейци, но след промените е отворено за публиката. Днес в салона му се провеждат част от прожекциите на известни фестивали като „Киномания“ и „София филм фест“.
НДК пък е „дом“ на всички изкуства, затова и в залите на комплекса редовно има прожекции, например тези от „Киномания“. НДК е изграждан в годините 1978-1981 г. по повод 1300 години България. Днес е една от най-представителните сгради в София.
Кино „Люмиер Лидл“ пък се намира в малката сграда на НДК. Залата му е обновена и в него също се провеждат фестивали, но могат да бъдат гледани и едни от най-значимите филми от световните екрани на редовни прожекции.
В Пловдив също има стари кина, които са действащи.
„Дом на киното „Лъки“ домакинства на едни от най-значимите филмови прояви в Пловдив. Това е една от културните институции в града под тепетата.
Още: 10 от най-очакваните филми през 2025 г. (ВИДЕО)
Във Варна почти всички кина от социализма са преобразувани в други обекти.
Старите кина в морския град са книжарници, магазини и пр. С несменено предназначение е Фестивален и конгресен център-Варна, съществуващ от 1986 г., когато е пуснат в експлоатация. В залите на ФКЦ се провеждат кинофестивалите „Любовта е лудост“, „Златна роза“, СФАФ, варненските издания на „Киномания“, „София филм фест“ , „МЕНАР“, „Синелибри“.
