Какви са най-характерните признаци, по които си приличат хората, родени приблизително в един и същ хронологичен интервал и свидетели на едни и същи исторически събития? Към този проблем са насочени опитите за обяснение от страна на на теорията на поколенията, която е най-модерният подход към проблема. Тя представлява изследователски метод, който се опитва да обясни защо съвременните активни (някои от тях „все още активни“) поколения не са еднакви, какви са разликите между тях или напротив – общите черти, и как тези поколения се променят във времето.
Истинска популярност на теорията за поколенията донесе книгата „Поколения: история на бъдещето на Америка, 1584-1991“ (Generations: A History of America's Future, 1584-2069), излязла през 1991 г. Авторите й са икономистът Нийл Хоув и писателят Уилям Строс. Те идентифицират четири вида съвременни активни поколения – през 15-20 години.
Бейби-бумърите
Според тази теория, „бейби-бумърите“ са хора, родени в периода 1946 - 1963 г. На млади години те са били смели и енергични, разрушавали са обичайния начин на живот. На зряла възраст, напротив: даже с повече енергия защитават стабилността на установените обществени порядки.
Поколението „хикс“
Родените в интервала 1964-1980 г. растат в етапа на рушене на „вехтия“ начин на живот и на изграждането на нови морални и материални стандарти. „Поколението X“ са определено индивидуалистични прагматици. В тяхната морална скала най-високо са материалните ценности, което ги кара да вървят често към целта си, без да се съобразяват с мненията и чувствата на околните.
Поколението „игрек“
Поколението Y, „милениалите“, са родените между 1981-ва и 1996 г. Тяхното внимание е съсредоточено върху общите ползи и ценности. Привързани са към технологиите. Смятат себе си за хуманисти и оптимисти.
На Запад - поколението Z пие по-малко, но пуши канабис повече
Поколението „зет“
„Поколението Z“ или „зумерите" е поколението, родено между 1997-ма и 2012 г. Докато порастват, те са свидетели още от деца на кризи в безопасността – затова именно тя е техният приоритет. Готови са да се откажат от личната свобода и пренебрегват комплексността в социалните и политически системи, стига да им е осигурен засилен външен и държавен контрол. Свикнали са с цензуриране на медиите.
Какви са слабите места на теорията на поколенията?
Професионални историци и социолози подложиха теорията на остра критика. Например: обобщенията в нея са прекалени. Определенията за различните поколения не отчитат индивидуалностите на хората, а имат амбиция за изчерпателност. Друга критика обръща внимание на факта, че теорията е валидна предимно за американци, и то гражданите на САЩ. Но други страни имат своите собствени разграничения между различните съвременни поколения.
Функционира ли практически теорията на поколенията?
Според отделни експерти, въпреки недостатъците си, тази теория обяснява защо за служители от различни възрасти понякога е трудно да работят в едини същи екип.
Знаете ли кои са поколенията X, Y, Z и бейби бумърите?
Поколението Y, например, е по-добро в действията по краткосрочни задачи – примерно, до 9 месеца. На тях е добре да се показва глобалната задача, но тя винаги да се разделя на подзадачи и по-кратки подпроекти.
Поколението X е свикнало да работи усилено. Към него се прилагат социални програми за здравеопазване, разбирането за „бърнаут“ (интелектуална и физическа умора) и тренингови дейности за обучение в работа с новите технологии.
Но критиките за „лепене на етикети“ в теорията не отслабват. Сякаш тя подстригва всички „под един гребен“. Тя пренебрегва къде и как са се оформили личностите, в какви ценности ги е възпитало семейството, какво е стартовото им образование. Докато, напротив: съвременните тенденции са към индивидуализиране на работата с човешките ресурси.
Изводът е, че да се разчита на „теорията за поколенията“ като единствено верен метод в анализа на социалните и исторически процеси неизбежно ще ви доведе до грешни преценки - ако не отчитате редица фактори, останали извън нейното внимание.
