Какво се случва след Съединението на България?
След Съединението през 1885 година България започва да се развива с бързи темпове, но васалният статут пречи на икономическото й развитие и ограничава възможностите й на дипломатическото поле. Българската държава трябва да се съобразява с режима на капитулацията, наложен на Османската империя от Великите сили, който предвижда преференциален внос на европейските промишлени стоки.
Правителството на Александър Малинов се възползва от благоприятната геополитическа обстановка, за да обяви българската независимост.
Османската империя е заета с вътрешни проблеми. На 11 юли 1908 г. младотурската революция завършва с успех за реформистите. Българският дипломатически агент в турската столица Ив.Ст.Гешев в писмо до външния министър на България предлага идеята за провъзгласяване независимостта на страната. В София изчакват развоя на събитията.
В края на август в Цариград е организирана гала вечеря за рождения ден на султана, на която са поканени всички дипломатически мисии с изключение на Ив.Ст.Гешов, с което младотурците искат да подчертаят васалното положение на България. Гешов е отзован, а Портата от своя страна отзовава своя комисар от София.
Премиерът Малинов телеграфира на българския княз с думите “инцидентът Гешов е отличен повод да подемем енергично въпроса за независимостта. Нека не се блазним от обещания, нека действуваме”.
Хронологията до обявяването на независимостта
* На 10 септември Фердинанд е приет от император Франц Йосиф в Будапеща с почести, оказвани на независим владетел.
* На 16 септември правителството взема решение да обяви независимостта.
* На 20 септември Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина.
* На 21 септември княз Фердинанд пристига в Русе, а оттам - в Търново.
На 22 септември 1908 г. в църквата “Св. четиридесет мъченици” в Търново княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред хилядно множество.
Кой е княз Фердинанд?
Фердинанд е княз на България от 7 юли 1887 до 22 септември 1908 г. и цар на България от 22 септември 1908 до 3 октомври 1918 г.
Управлява страната в продължение на 31 години, с което се превръща в най-дълго управлявалия монарх в Третата българска държава.
Немският принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота е роден във Виена през 1861 г. Избран е за български княз след абдикацията на княз Батенберг и възникналата политическа криза. Регентството в състав Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков започва да търси нов български владетел.
На 2 август 1887 г. новият български княз тържествено полага клетва пред Великото народно събрание в Търново. Фердинанд няма политическо минало, но има родословни връзки с всички европейски династии. През 1893 г. Фердинанд сключва брак с италианската принцеса Мария Луиза, а раждането на престолонаследника Борис Търновски още повече укрепва престола.
През 1896 г. Борис приема православието, а негов кръстник става император Николай II. Фердинанд вече се радва на официален прием във всички европейски столици.
Започва модернизиране на войската и въоръжаване, както и с изграждане на елитен офицерски състав. Фердинанд подкрепя модернизацията във всички области - изграждане на пощи, железници, гари, пристанище. Обича автомобили ,влакове, самолети, строи дворци, градини и паркове.
Ограниченията на Берлинския договор, според които България е васално княжество, пречат на владетеля и на държавата да разгърне напълно своите възможности. Затова Фердинанд приема идеята за обявяване на независимост.
Първият провал на Фердинанд като главнокомандващ идва през Междусъюзническата война, когато издава заповед за настъпление срещу бившите съюзници без дипломатическо и военно осигуряване на тила. Това води до катастрофа. Вторият неуспех е участието на страната в Първата световна война на страната на Централните сили. Войната завършва с втора национална катастрофа.
През 1918 г. премиерът Александър Малинов предлага абдикация. Фердинанд слиза от престола, на който застава неговият син Борис ІІІ Фердинанд умира през 1948 г. в родината си, като надживява и двамата си сина - цар Борис ІІІ и княз Кирил. Последното му желание е да бъде погребан в България, където е царувал.
