Трудно е да се кажа с една дума кой е Алеко - писател, публицист, юрист, демократ, любител на музиката и природата, пътешественик, планинар, бохем…или просто Щастливеца.
Кой е родният град на Алеко Константинов?
Свищов
Свищов - град на дарителите и на 100-те първи неща
Град Свищов е разположен на брега на река Дунав. Това е най-южната точка на реката с най-вдаденото навътре в територията на България дунавско пристанище. Днес населението му наброява 23 000 жители. Свищов е един от най-големите търговски и културни центрове в България през 19-ти и първата половина на 20-ти век.
В Златната книга на дарителите за народна просвета са вписани имената на 11 свищовци. Един от тях, Димитър Ценов, през 1912 г. завещава цялото си имущество на стойност 56,5 милиона златни лева за построяването на висше училище в родния му град. Димитър Хадживасилев дарява 240 000 златни лева за построяване на Търговската гимназия.
Защо Алеко Константинов се нарича "Щастливеца"?
Свищов е известен и като “Градът на 100-те първи неща в България”, ето част от тях:
* Свищов е първият освободен град от османско робство, в което е основана първата българска гражданска администрация.
* първата печатна книга
През 1651 г. в Рим е издадена първата печатна книга на новобългарски език от Филип Станиславов, роден в с. Ореш, край Свищов.
* първото читалище
На 30 януари 1856 г. в града е основано Първото българско читалище с музей от Александър Шишманов, Емануил Вискидович, Георги Владикин, Христаки Филчев.
* първи певчески хор
През 1868 г. е основан първият български певчески хор от Янко Мустаков, учител с висше музикално образование, получено в Букурещ.
* първо частно търговско училище
През 1883-84 г. е основана първата търговска гимназия с дарение на Димитър Хадживасилев.
* първа детска градина
През 1881 г. е учредена първата в България детска градина от Никола Живков.
* първо професионално учителско дружество
През 1883 г. в Свищов е учредено първото в България професионално учителско дружество.
Роден е Алеко Константинов
Алеко Константинов
Алеко Константинов е роден на 13 януари 1864 г. в Свищов. Баща му е видният български търговец Иваница Хаджиконстантинов, известен като заможен, духовит и образован човек. Майка му Тинка е мила, възпитана и интелигентна дам. Алеко учи в родния град, а след Освобождението заминава за Русия. Завръща се в родината, където работи като съдия, след което става прокурор в Софийския окръжен съд. Работи и като юрисконсулт в Софийското градско управление. Заради променливата политическа обстановка в България, е уволнен. Затова става адвокат на свободна практика до край на живота си.
Обича да пътешества в България и по света. Участва в международни изложения в Париж, Прага и Чикаго, където търси добри примери от американската и европейската култура. От тези визити събира идеи за най-емблематичните си произведения “Бай Ганьо” и “До Чикаго и назад”.
Алеко Константинов умира на 23 май 1897 г. при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев. Наемните убийци Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона на Алеко и го пронизват смъртоносно на пътя между Пещера и Пазарджик.
Основоположник на българския туризъм
В края на месец август 1895 г. във вестник “Знаме” е публикувана любопитна покана за първото официално масово изкачване на Черни връх на Витоша. Неин автор е Алеко Константинов. На поканата се отзовават 300 души - адвокати, учители, чиновници на различна възраст. Сред тях е и народният писател Иван Вазов. Групата се разделя на две - едната половина минава през с. Бистрица, а другата през Драгалевци. Изкачването се осъществява през нощта.
На същата дата, 27 август 1895 г., се поставя началото на Българския туристически съюз. За секретар на организацията е избран Алеко Константинов, а за председател - Иван Вазов.
Щастливеца
Алеко сам си дава прякора “Щастливеца” в средата на 80-те години, когато настъпват най-трудните моменти в живота му. За кратко време губи родителите и трите си сестри. Като знак на самоирония приема псевдонима Щастливеца, а себе си често нарича “Круглый сирота”.
Макар умира само на 33 години, Алеко Константинов остава трайна диря в българскати литература, публицистика и туризъм. Освен това, е знаел как да живее пълноценно, въпреки трудностите, доказателство за което следните думи, от които днес можем само да се поучим:
“Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст!"
