Кой е първият български роман?

Не, не е "Под игото"!

Още: Как завесите ви да изглеждат като нови – лесни стъпки за перфектен резултат

Още: Надхитрите сезонните болести с тези основни продукти – имате ги у дома

Романът “Под игото” от Иван Вазов е завършен през 1888 г. , а като отделно издание излиза през 1894 г.

“Ничтожна фамилия и въздушна природа” е едно уникално съчинение, написано от майстора на нестандартния изказ Нягул К. Семков. Издава го през 1885 г..

Кой е Нягул К. Семков?

Още: Думите са енергия: Никога не говорете лошо за себе си, дори на шега. Умът ни не прави разлика

Още: Бърза домакинска помощ: Ето как да почистим и най-загорелите тенджери

Роден около 1850 г. в Клисура. Родителите с голям труд са го изучили на четмо и писмо. По време на Априлското въстание домът му е бил опожарен. След Освобождението Нягул се преселва в София и отваря гостилница.

Какво променя живота на Нягул К. Семков?

През 1882 г. посетител на гостилницата променя живота му. Начетен младеж, който носи със себе си новичка книжка, а на корицата пишело: „Остроумний хидалго Дон Кихот от Манш. Испански роман от М. Сервантеса“. Той не знае кой е Сервантес и Дон Кихот, а още по не знае какво е „роман“? Единственото, което е знаел – къде се намира Испания.

Взема книгата назаем за месец и я изчита страница по страница като решава да напише и той роман.

Още: Кои билки се смята, че помагат за брадавици?

Още: Паунд - лев. Колко струва един британски паунд към български лев днес, 22 януари /валутен калкулатор/

Ръкописът му е завършен през 1884 г., а финално най отгоре пише „роман“ и слага заглавието:

“Ничтожна фамилия и въздушна природа”. Тъй като смята, че не е написал достатъчно, уточнява, че това е „Том 1“.

Романът му е по-скоро философски, разсъждава за Вселената и мястото на земните обитатели в нея. Вълнува се от различни казуси: Защо човекът расте, а камъкът не расте? Защо природата е въздушна, а човешкият род „ничтожен“ – като прашинка в безкрая и Космоса...

Така се ражда семковщината, синоним на графоманията и пустословното съчинителство.

Романът му е конструиран върху въпроси и отговори. Няма диалози, разговаря със себе си.

През 1886 г. Нягул Семков е поставен в компанията на некадърниците, които пишат. Ето какво пише в една рецензия, написана от известният Свирчо:

Произведенията на Тодор Станчев, Нягул Семков и пр….съветваме публиката да не си дават парите за тях. Наречени са още литературни боклуци.

Нягул Семков е очаквал признание и чест, а е получил гавра, унижение и обида. Романът му се оформя като залежала литература, а и читателите тогава не са били много запознати с романите. 1896 г. Алеко Константинов също подлага Семков на критика.

Не се знае за съдбата на Нягул Семков – кога и къде е починал. Явно това е станало около 1900 г., защото Пенчо Славейков го споменава през 1902 г. като „приснопаметний  Семков“.

Той става жертва на усилието си да създаде първия български роман.