Стара планина е най-дългата планинска верига в България. Простира се на запад от река Тимок, северно от град Зайчар, Сърбия до нос Емине на Черно море на изток. По-голямата й част се намира на територията на България. Малка част от Стара планина се намира в Сърбия. Най-високият й връх е Ботев (2376 м). Наричана още Балкан, планината дава името си на Балканския полуостров. Древното име на Стара планина е Хемус.
Стара планина се разделя на три дяла: западен, среден и източен.
Западна Стара планина
Най-западната част на Стара планина се намира в Сърбия. Западната част се простира между Белоградчишкия и Златишкия проход. В нея се включват планините Светиниколска (Сърбия), Чипровска, Берковска чак до Етрополска. Важно значение за тази част на планината играят проходите Петрохан, Витиня и Искърският пролом. На запад планината е ограничена от долините на реките Търговишки Тимок и Височица (Комщица, Темска река, десен приток на Нишава) в Сърбия, а на изток достига до Златишкия проход.
Още: Знаете ли как мандарините се отразяват върху работата на черния дроб?
Още: Най-вкусната салата от цвекло, която всеки ще хареса
Западната част на Стара планина заема площ от 4197 кв.км, което представлява 36% от площта на Стара планина. Средната й надморска височина е 849 м. Най-голям процент (49,44) заемат нископланинските земи с надморска височина 600-1000 м, следвани от средно планинските (27,15%), а най-малко (1,79%) са високопланинските земи с височина над 1600 м. Дължината на Западна Стара планина е 190 км, а ширината й варира от 15 до 50 км.
Топ 5 на най-големите градове в Стара планина
Кой е най-високият връх в Западна Стара планина?
Още: Как супер лесно да приготвим любимите аспержи
Още: Наистина ли кейлът е по-полезен от класическото зеле
Миджур 2168 м
Връх Миджур е и най-високият връх в Сърбия. Намира се в Чипровска планина, дял от Западна Стара планина. Разположен е на границата между България и Сърбия. В подножието на върха извират реките Лом и Тимок.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Как се правят традиционните колачета за Бъдни вечер
Още: Как да включим червеното зеле в менюто си и какви са неговите ползи
През 2009 г. районът около върха е обявен за защитена местност с площ от 1509 дка с цел съхраняване на характерния ландшафт и местообитанията на растителните видове: жълт крем. нарцисовидна съсънка, златовръх, петниста сверция, алпийски повет и др. В началото на 90-те години на миналия век се свалят граничните съоръжения и върхът става достъпен за планински туризъм.
Три са най-популярните изходни точки за изкачване на върха - две от българска страна и една от сръбска. От Сърбия най-популярният маршрут до Миджур е от ски курорта Бабин зуб.
От българска страна до връх Миджур се тръгва от хижа Миджур и хижа Горски рай. За изкачване до върха е необходимо разрешение от Граничната полиция, София.
От село Горни Лом до връх Миджур
Най-удобният изходен пункт за изкачване на върха е от село Горни Лом, община Чупрене. В землището на селото попадат част от резерват “Чупрене”, защитена местност “Чупренски буки” и защитена местност “Миджур”. Всяка година през месец август се организира масово туристическо изкачване на върха. Маршрутът не е много тежък, но е изключително красив. За този маршрут е нужно разрешение от Гранична полиция, тъй като се намира на българо-сръбската граница. Половината преход преминава през гора.
Каква част от Стара планина се намира в Сърбия?
Още: Неща, които едно дете никога няма да прости на родителите си: Дори когато са стари и немощни
Още: Гъвкава диета - гъвкаво ядем каквото си искаме
Изходната точка е бившият завод за взривни материали, разположен край селото. От завода се поема по черен път, който след известно време се разклонява. За върха се върви по дясното отклонение. След около 3-4 км не много труден преход през широколистна гора се стига до хижа Миджур. След като се подмине сградата, се продължава по пътя, а на първия разклон отново се поема по дясното отклонение. Разстоянието от хижата до върха се изминава за около 3 часа спокойно ходене.
Сравнително тежкото изкачване е около един час, след което ще стигнете до просторна поляна, обрасла с хвойна през лятото. Пътеката продължава по маркировката и скоро ще излезете на друга поляна с хвойна и клек, откъдето се продължава по стръмно изкачване, за да се стигне до седловина, разположена между върховете Оба и Миджур.
Следва стръмно изкачване до билото на върха, но след като свърши, се върви по покрито с трева и ниски храсти билно заравнение. Връх Миджур е обозначен с малка бетонна пирамида и плочка с надпис. От върха се разкрива невероятна гледка към България на изток и към Сърбия на запад.
