Доспатският проход е най-дългият проход в България със своите 51 км (47,6 км по наши данни), а проходът Ушите - пътят за Белмекен е с дължина 47,8 км. По различни данни от различни проучвания, двата прохода се борят за призови места, но се смята, че най-дългият проход в България е Доспатският. Това е важна пътна транспортна връзка в Родопите, свързваща долината на Стара река при язовир Батак с котловината Доспат и язовир Доспад на юг.
Реално обаче маршрутът обхваща 3 седловини, като общото им име е Доспатски проход. Това са:
- Седлова поляна (или Равни мазгъл) - 1669 метра надморска височина.
- Доспатски проход - 1602,5 м н.в.
- Камен проход (Таш боаз) - 1580 метра н.в.
Изходната точка на прохода е бензиностанцията на 1157 м.н.в. югоизточно от язовир Батак, оттам пътят тръгва на юг, нагоре към долината на Стара река.
Знаете ли какво е славянското име на Стара планина?
Тук започва първият от трите прохода - Седлова поляна (или Равни мазгал), който минава през Баташката планина (част от Западни Родопи). След около 9 км, при местността Картала, пътят достига най-високата си точка на 1669 м надморска височина, откъдето започва да се спуска в Девинската котловина (ляв приток на река Въча). След около 11 километра се стига до подпорната стена на язовир Голям Беглик на 1528 метра надморска височина, където свършва първото ниво.
Доспатскияг проход е в средата на маршрута, след около 3 км изкачване до върха на седловината на 1602,5 м, а оттам слизане по западния бряг на язовир Широка поляна на 1530 м н.в. Участъкът между двата язовира е 7 км.
Последният участък, наречен Камен проход (или Таш боаз), започва от язовир Широка поляна и пресича Виденишкия дял на Западните Родопи на 1580 м н.в., преди да се спусне по южния му склон, завършва на 1204 м н.в. на източния бряг на язовир Доспат, северно от град Доспат.
