В България има благоприятни условия за отглеждане на разнообразни зърнени култури. Историческите данни доказват, че най-древните жители по нашите земи траките са отглеждали и търгували с жито, овес, ечемик.
Зърнопроизводството е главен подотрасъл на растениевъдството в България, защото зърното е основна част от хранителните ни запаси. Зърнените култури осигуряват храна за хората и животните. Заемат първо място в обработваемата площ на страната. През 2019 г. делът им е 57,8 %. Хлябът и тестените изделия осигуряват около 80% от калориите и белтъчините в храната на българите
Ето кои са най-употребяваните зърнени култури в България
Пшеница
Пшеницата е зърнената култура с най-голямо значение в страната. Пшеницата е чувствителна към природните условия, най-вече към почвите, надморската височина и климата. Най-благоприятни са почвите, богати на хумус. Срещат се в цялата страна, но най-вече в Дунавската равнина, Горнотракийската низина и Югоизточна България. В тези райони се произвежда по-голямата част от пшеницата в страната.Около ⅔ от пшеницата в страната се добива в Северна България, главно в Североизточния Приморски регион.
Добивът на пшеница за 2021 г. е 7,16 млн тона, с 52% повече от предходната година. Зърнената култура заема площ от 1 204 334 ха, при среден добив за страната 594 кг/дка.
Царевица
Втората основна зърнена култура е царевицата. Служи като суровина в хранително-вкусовата промишленост, фураж за животните, храна за хората. Царевичните зърна се използват и за производство на глюкоза, растителни масла, спирт, лекарства, хартия, нишесте, витамини и др. Отличава се с редица особености и специфични изисквания. Нуждае се от изкуствено напояване и може да се получат 2 реколти за година.
Добивът на царевица за 2020 г. е 2,8 млн. тона при реколтирана площ от 5,72 млн. дка и среден добив за страната от 494 кг/дка. Добивът е намалял спрямо предходната 2019 г., когато е бил 3,1 млн. тона.
Ечемик
Друга традиционна зърнено-фуражна култура за България е ечемикът. Зърното му е богато на белтъчини и скорбяла, а някои сортове се използват в пивопроизводството, за производство на грис и други продукти.
Ечемикът се отглежда в районите на пшеницата, но не е толкова взискателен към почвата и климата. Основната част от ечемика се отглежда в Югоизточна България.
През 2021 г. са ожънати 130 581 ха ечемик и са произведени 698 761 тона при среден добив за страната 535 кг/дка.
Слънчоглед
Добивът от слънчоглед за 2020 г. е 1,6 млн. тона при реколтирана площ от малко над 8 млн. дка. България е основен вносител на слънчоглед от Украйна и Русия. Средният добив от слънчоглед е 203 кг/дка. Както и при царевицата, добивът от слънчоглед е намалял спрямо 2019 г., когато е бил 1,7 млн. тона при среден добив от 230 кг/дка.
Ориз
Отглеждането на ориз изисква доста по-големи инвестиции в сравнение с другите зърнено-житни култури. За повече от половината население в света оризът е основен източник на храна. Поради много обективни причини (климат, липса на подходящи почви) през последните две десетилетия се наблюдават спадове и последващи възстановявания за заетите с ориз площи.
През 2015 г. реколтираните площи възлизат на 124 000 дка, а производството е 67 хил. тона. През 2017 г. отново се наблюдава лек спад - до около 111 000 дка и среден добив от 571 кг/дка. Средните добиви от ориз през 2018-2020 г. са 600-700 кг/дка.
Площите, които заема оризът в България, са около 150 000 дка и са достатъчни за задоволяване нуждите на страната.
Основно ориз се отглежда в села в Старозагорски, Пазарджишки и Пловдивски регион.
