Градовете в България са 257, докато броят на селата е цели 5000, от които обаче 592 са ненаселени, обезлюдени или с едноцифрен брой жители, а почти 1800 са селата с под 100 души по данни на Националния регистър на населените места на НСИ към края на миналата година. На фона на обезлюдяването се наблюдава интересна и неочаквана тенденция – редица села придобиват статут на градове, въпреки малкия брой жители. Причините за това най-вероятно се коренят не само в останалата от времето на комунистическия режим традиция родните села на държавните ръководители да придобиват градски статут, както се случи с градове като Лозница, Банкя, Правец и други, но вероятно и защото така се увеличава шансът им да привлекат инвеститори, да отбележат напредък и развитие, да развият регионите си и да не се обезлюдят. Така на картата на България само за последните 20-тина години се появяват 16 нови градове, въпреки че в тях, подобно на ситуацията в цялата страна, се наблюдава отрицателен естествен прираст и въпреки че населението на селата намалява прогресивно. Кои са най-новите градове в България и какво обуславя превръщането им в градове?
Най-новите градове в България за последните години
16 български села получиха статут на градове през последните 20-тина години. Сред тях са населени места с изключително нисък брой жители, като промяната вероятно е обусловена от желанието за инвестиции, развитие и прогрес на тези населени места. Експертите сочат, че сред причината част от тези села да получат статут на градове, е и фактът, че са родни места на известни български политици и държавници. Баня например е населеното място, в което е регистриран по постоянен адрес Симеон Сакскобургготски, а Правец е родно място на Тодор Живков.
Топ 10 най-запазени средновековни градове в България
Получаването на статут на град помага на малките населени места – селата – не само да привлекат инвеститори и да се открият работни места, което е важно за запазване на местното население, но и преобразуването на селото в град води до ръст на цените на имотите и до възможност за по-високо и по-гъсто застрояване. Така сред най-новите градове в България срещаме населени места с около 1000 до 3000 души население по постоянен адрес, което е по-малко от броя жители на редица големи български села. За да придобие едно село статут на град, необходимо е да има поне 3000 месни жители по постоянен адрес или 1000 за курортните селища, изискване, което обаче явно не се спазва, имайки предвид колко е населението в едни от най-малките български градове. Най-малкият град в България – Мелник например може да се похвали с едва около 300 души, което го прави по-малък дори от половината села в България. 300 души е цифра, в сравнение с която около 3000 души, населяващи новия град Баня например, ни звучи повече от нормално. Под 1500 души е и населението на редица други известни български градове, част от които са и национални курорти като Китен и Ахтопол и други. Курортните селища имат право да променят статута си на град, ако населението им е повече от 1000 души.
Кои населени места се определят като малки градове в България?
Кои са най-новите градове в България?
16 са най-новите градове в България за последните 20-тина години, а ако погледнем назад във времето, то 20 от селата у нас са се превърнали в най-новите градове в България от 1985-та година до днес. Към 4 декември 1985 година градовете в България са 237, докато към днешна дата са 257, което означава увеличаване с 20 на броя на градовете у нас. Дали обаче това е съумяло да помогне за по-добър живот в тези населени места е трудно да се каже. Курортите със сигурност са се развили и в тях кипи живот, неразличим от градския, но редица много малки градове, които са били села, остават градчета от селски тип, които по-лесно можем да оприличим на села, отколкото на градове. Сред имената на най-новите градове в България срещаме: Китен, Костандово в община Ракитово, област Пазарджик, Крън, Куклен, Мартен в област Русе, Момин проход в област София, Обзор, Шипка и други.
