България е страна, благословена с прекрасни планини - Рила, Пирин, Родопите, Стара планина, Витоша, Странджа, Сакар… И във всяка от тях се извисяват високи върхове, които очароват с красотата си.
Ето кои са едни от най-красивите върхове в България
Мальовица, Рила, 2729 м
За всеки планински любител Мальовица е истинско предизвикателство. Ако погледнете върха отдолу, ще ви изглежда абсолютно непокорим. А големите гранитни блокове още повече ви убеждават, че никога няма да стигнете до горе. Зъберите на върха изглеждат страшни и дори зловещи. Мальовица се намира в Северозападна Рила, в дъното на долината на Мальовишка река. Северният му склон е почти отвесна стена, а южният е затревен и широко разлат.
На север от върха са Мальовишките езера. На североизток Мальовишкият превал отделя Мальовица от островърхата чука на Орлето и връх Малка Мальовица. На изток е Елениното езеро, зад което се вижда връх Орловец. На югоизток е Еленин връх. На юг е долината на река Мальовица, а на югозапад затревените склонове на върха се спускат към седловината пред Додов връх.
Топ 10 на най-красивите върхове в Пирин
Полежан, Пирин, 2850 м
Полежан е известен като най-високия гранитен връх в Пирин и първенец на Полежанското странично било, където се намират още връх Безбог, Каймакчал, Газей, Дислица и Малък Полежан. Старото му име е Мангър тепе (от турски “мангър” означава монета). Полежан е покрит с тънки каменни плочи, наподобяващи дрънкащи монети. Край Полежан се намира още и Горното Полежанско езеро, най-високо разположеното езеро в България - 2710 м.
Ком, Стара планина, 2016 м
Вдъхновен от приказната гледка от върха, Иван Вазов пише
“Оттук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми”.
(“На Ком”)
Ком е четвъртият по височина връх в Западна Стара планина и първи в Берковската планина. Върхът е началото на “Ком-Емине”, най-дългия маркиран пешеходен туристически маршрут в България, наричан в миналото “Маршрут на дружбата”.
Върхът е разположен южно от град Берковица, източно от него са по-ниските върхове Малък и Среден Ком. Най-красива гледка се разкрива на север от върха, откъдето се виждат Берковското поле, Монтана и язовир Огоста.
Снежанка, Родопите, 1926 м
Снежанка е сърцето на Родопите. Нарежда се на 11-то място по височина в планината, но впечатлява с пленителна гледка към всички краища на Родопите. Върху него се издига голяма телевизионна кула, с която преминава границата от 2000 м, за да достигне 2082 м.
На североизток се открива панорама към Роженската обсерватория, а отсреща се вижда първенецът на Родопите - Голям Перелик, 2191 м. Наблизо са Смолянските езера. Ако погледнете назад, северозападно в далечината се вижда Голям Персенк.
Руен, Осоговска планина, 2251 м
Руен е най-високият връх на Осогово - гранична планина, три четвърти от която се намира в Северна Македония и едва една четвърт е в България. Тя е важен хидрографски възел, от централната й част извират много реки, най-важните от които са Бистрица, Елешница и Новоселска, както и множество други по-малки.
На Осогово са ясно очертани две почти перпендикулярно пресичащи се била с много разклонения. Пресечната им точка е най-високата точка на планината - връх Руен. Като на длан от връх Руен, в северна/североизточна посока, се разкрива планинският лабиринт Краище, в който се откроява пирамидалният връх Църноок от планината Дукат в Сърбия. При ясно време далеч на запад се очертават няколко планински масива в Северна Македония. Ако се движите по граничното било, се виждат Влахина планина, Малешевска, Огражден и далеч на юг - Беласица.
10-те най-високи върхове в България
Черни връх, Витоша, 2290 м
Витоша е единствената куполна планина у нас. Куполната й форма се подчертава от двата най-високи върха, които са разположени в непосредствена близост един от друг - Черни връх и Резньовете. Първенецът на планината представлява заравнена поляна, която има форма на неправилна елипса, дълга около 100-тина метра, край която се издигат обли каменни грамади. Черни връх се намира на Балканското вододелно било и заема централно място в планината.
Прилича на пресечен конус, чиято горна равнина се издига едва 50-тина метра над понижението, което го отделя от връх Голям Резен. Върхът е типичен хидрографски възел. По склоновете му са изворните райони на най-големите Витошки реки.
Черни връх е свързан с историята на българския туризъм. На 27 август 1895 г. по покана на Алеко Константинов върхът се изкачва от около 300 души, между които и народният поет Иван Вазов, с което се поставят основите на организираното туристическо движение у нас.
