Забавен опит да се преустанови употребата на заемки, като в текст, написан на роден език, същите се заменят с побългарени думи (например „кибрит“ с „драсни-пални-клечица“, измислена от българския учен Иван Богоров), доведе до смешно и нелепо звучене на текста. Като защитник на българщината и подразнен от навлизането на множество чужди думи в езика ни, главно гръцки, Богоров измисля български думи, с които те да бъдат заменени, но измислените от него думи, така и не се налагат и не се употребяват. Сред тях са бивалица вместо история, самосвет вместо фотография и други, а епохата, през която се забелязват най-много усилия да се заменят чуждите думи, които българите използват, с родни е Възраждането.
Колкото и патриотично да сме настроени обаче, трябва да признаем ключовата роля на заемките в езика ни, безспорно важни, защото въвеждат думи, за които българска дума няма. Такива са например фризер, гара, кухня и дори думата пита, която свързваме дори с корените и традициите си, както и много други думи, които до такава степен са се слели с езика ни, че не ги разпознаваме като чужди. Заемките със сигурност обогатяват езика ни и са важни, като се има предвид, че липсва родна дума. Как стоят нещата с чуждиците обаче? Защо често прекаляваме с употребата им и дори заместваме прекрасни български думи като „подкрепа“ с думата „съпорт“. Криворазбрана мода ли е употребата на толкова много чуждици, или тя е продиктувана от глобализацията и чуждите езици, които масово владеем? Особено силно е влиянието на английския език, с чиито думи заместваме редица родни, без да имаме изобщо причина за това. Но с английски произход ли са най-използваните чуждици в българския език и кои са те?
Най-използваните чуждици в българския език
Още: Кои са най-често допусканите пунктуационни грешки?
Докато употребата на заемки е напълно оправдана и обогатява езика ни, тази на чуждици понякога е ненужна и не разбираема за милеещите за чистота на езика. Подобна ненужна употреба е именно заместването на думата „подкрепа“ със съпорт. Сред най-използваните чуждици в българския език са свързаните с новия начин на общуване и бизнес – социалните мрежи, като „лайквам“ и хейт са само част от примерите. Други чуждици са инфлуенсър, буквам, имидж, които се явяват част от най-използваните чуждици в българския език. Обикновено новото поколение, младите хора са онези, които се увличат по чуждиците и често така прекаляват с употребата им, че речта става напълно неразбираема за по-старите поколения и за онези, които не владеят чужди езици и трудно или изобщо не разбират смисъла на текст, наситен с чуждици. Ако не вярвате, опитайте да обясните на съседа пенсионер, че сте инфлуенсър, подканващ хората да букнат топ дестинации и че градите имидж като се изявявате като хейтър в интернет пространството… и ще се уверите, че няма да ви разбере.
Според Речник на новите думи в българския език, издаден през 2021 година, в речта ни са навлезли и усилено се използват почти 3 000 нови думи за едва няколко десетилетия, повечето от които повлияни от социалните мрежи, новите професии, глбализацията и новия начин на живот. Сред тези 3 000 думи са и някои от най-използваните чуждици в българския език – ментор, ПР, имидж, хейтър, френд, фешън – всички, повлияни от английския език за разлика от миналото, когато повечето чуждици в българския език били повлияни от френския и гръцкия, както и от турския език, като вероятно последното е свързано с вековното робство.
Макар и заемките, и чуждиците да правят речта и езикът ни по-богат, по-пъстър и цветен, с употребата на чуждици следва да се внимава и тя да не е в обем, превъзхождат обема на българските думи в текста.
Кои са най-често срещаните лексикални грешки
Алегория – помните ли какво беше това?
