Дивен, богат, свещен, пъстър, цветен е езикът ни, език на дедите ни, език, с който сме засукали. Труден е той, признаваме, един от най-трудните езици за научаване, стане ли въпрос за граматика и пунктуация, но това не е оправдание масово да се допускат грешки и нейно величество запетаята да се слага само за красота или тотално да се избягва. Един знак, една запетая, която може да не възприемате като съществена и важна, може да се окаже разликата между живота и смъртта. Не вярвате? Припомнете си най-ярките примери за това твърдение, като разгледате изреченията „Да се обеси, не да се помилва“ и „Да се обеси не, да се помилва.“ Първото изречение е смъртна присъда, а второто означава помилване. Само мястото на една-едничка запетая решава съдбата на осъдения.
Вашата запетая, вашата грешка, вашата грамотност са точно толкова важни, дори да не държите в ръцете си и на върха на химикалката нечий живот, защото са отражение на отношението ви към езика, на уважението към него, както и на образованието, макар съвсем да не е изключение и хора, завършили магистратура, да допускат груби пунктуационни грешки в писмената си реч, което е тъжна и жалка реалност, сочеща много слабости на образованието като цяло. Често на устройството на едноклетъчно се обръща повече внимание от това на правилната пунктуация, което е жалко, тъй като богатството на един народ е именно езикът – свещен, стар, роден, свиден. Писмеността, с която се гордеем, „че и ний сме дали нещо на света и на вси славяни книги да четат“. И докато за правописа има множество помощници, сред които и автоматични системи, подсказващи правилния по време на самия компютърен набор, то мястото на запетаята трябва да откриете сами и е добре да не е случайно, а правилното, което прави въпроса кои са най-често допусканите пунктуационни грешки толкова важен.
Пунктуация – каква е историята ѝ?
Още: Кои думи в българския език имат арабски корен?
Думата пунктуация има латински произход, свързан с punctum, което в превод ще рече „точка“. Пунктуацията обаче далеч не обхваща само точките. Ако беше така, би било изключително лесно да я овладеем и да не си задаваме въпроса кои са най-често допусканите пунктуационни грешки. По дефиниция пунктуацията е системата от правила за употреба на препинателните знаци (или самата съвкупност от препинателни знаци) в дадена графична система. Употребата на препинателните знаци в огромен процент от случаите се основава на строги правила и на изключенията от правилата, рядко пишещият има възможност да избере сам препинателния знак и дали изобщо да има такъв.
Колкото и многобройни да са правилата за употребата на препинателните знаци, тяхното изучаване е задача още на ранното училищно образование, като продължава през всички години на обучение, поради което е необяснимо откриването на текстове с много пунктуационни грешки в книги, медии, социални мрежи, официални писма, чатове и други писмени форми на комуникация. Кои са най-често допусканите пунктуационни грешки обаче и на какво се дължат те?
Кои са най-често допусканите пунктуационни грешки?
Още: "Животът няма "аУтокорект": Не знаем кога се слага запетайка и пълен член
Допусканите пунктуационни грешки са свързани с употребата на неправилен пунктуационен знак, липса на необходимия според нормата знак и погрешно поставен пунктуационен знак там, където не според правилата не се поставя такъв. Най-често се допускат следните пунктуационни грешки:
- Пропускане на пунктуационните знаци – ограждащи запетаи – при вметнати изрази.
- Пропускане да се затвори подчинено изречение, когато това е необходимо.
- Пропускане на запетая пред повторно или многократно употребен съюз „и“, като вероятно това се дължи на втълпеното ни от началното образование правило, че пред „и“ не се поставя запетая, когато обаче все още е било твърде рано да се запознаем с всички изключения от това правило, поради което често се изпуска запетая пред повторно употребено „и“, както и когато преди него завършва подчинено изречение, което изисква затваряне.
Още: Кои са най-често срещаните лексикални грешки
- Грешки в пунктуацията на пряката реч, където правилата зависят от местоположението на думите на автора и от това какво е изречението – съобщително, възклицателно и т.н. Особеностите са толкова много, че дори хората с добро образование се случва да допуснат грешка.
- Пропускане на необходимата запетая при вметнати изрази или поставяне на запетая при вметнати изрази, които не изискват такава.
- Поставяне на запетаята на неправилно място при съставните съюзи – пред втората част на съюза вместо пред целия. Така срещаме „въпреки, че“, което е пунктуационна грешка, вместо „ , въпреки че“.
- Погрешно поставяне на запетая пред съюз или съюзна дума, пред която стои отрицателната частица „не“ или пояснителна дума като даже, дори, само, едва, особено, тъкмо, единствено, малко, много и др. – все случаи, при които запетая не се поставя.
- Неправилна употреба на запетая вместо тире и други.
