Почти всички планети от Слънчевата система, включително Земята, притежават спътници. Но има и такива, които нямат собствени сателити.
Това са Меркурий и Венера. След като през 1610 г. Галилей за първи път открива спътници близо до една от планетите на Слънчевата система (Юпитер), астрономите започнали да търсят луни и около тези от земната група (Меркурий, Венера и Марс). Открили сателитите на Марс едва през 1877 г. През ХVІІ-ХVІІІ в. били направени повече от 30 заявления, че са открити спътници на Венера - но нито едно не се потвърдило.
Проблемът е в т. нар. „сфера на Хил“. Това е такава зона в близост до астрономически обект, в която той може да задържи спътника чрез силата на своята гравитация. Колкото по-близо е една планета до Слънцето, толкова по-малък е радиусът на нейната сфера на Хил – поради това, че надделява притеглянето на звездата. За Венера и Меркурий този радиус е изключително малък, което значително намалява и вероятността някога да имат спътници.
На какво миришат планетите в Слънчевата система?
Интересно е, че съществува теория, според която някога в орбитата на Венера е имало спътник - и това бил самият Меркурий! Ала поради слънчевата гравитация той напуснал Венера и започна да се върти директно около Слънцето. Подобна теория обяснява много характеристики на Меркурий и Венера, които се въртят твърде бавно около собствените си оси.
В близост до Венера все пак се намира един т. нар. „квази-сателит“. Това е астероидът 2002 VE68. Всъщност той се върти около Слънцето, но периодът на неговото въртене съвпада с периода на Венера. В резултат на условен наблюдател от Венера ще изглежда, че астероидът е спътник на планетата въпреки, че не е така.
Защо планетите имат спътници?
Има няколко теории за това как планетите получават своите сателити. Според една от тях естественият спътник е остатък от веществото на протопланетарен диск, който не е паднал върху планетата по време на нейното формиране - а е останал в орбита. Този материал се слепва с течение на времето и образува сателит, който обикаля около планетата, подобно на протопланетарния диск, който го е предшествал.
Масивни звезди крадат планети с размерите на Юпитер
Според друга теория една планета със своята гравитация може да улови космически обект от типа на астероид, комета или планета-джудже, а гигантските планети могат да си „хванат“ пълноценни планети с размерите на Земята. Спътниците на Марс - Фобос и Деймос, са добър пример за астероиди, уловени от планетата и станали нейни спътници.
Третата теория казва, че планетата може да получи своя спътник в резултат от сблъсък с друг масивен обект. При удара огромно количество материя може да бъде изхвърлено в орбитата на планетата и в крайна сметка да образува сателит, обикалящ около нея. Това е най-вероятният сценарий за формирането на нашата Луна: Земята се сблъскала с обект с размерите на Марс преди няколко милиарда години, голямо количество вещество бива изхвърлено в Космоса и поето от гравитационното поле на Земята - а с течение на времето от това вещество се образувала Луната.
Космически сираци: Скитащите планети заплаха ли са за Земята?
Какво не е наред с Меркурий и Венера?
Според някои от горните сценарии Меркурий и Венера може да са имали някога поне по един спътник.
Но днес улавянето на комета или астероид от тях е невъзможно. Проблемът е близостта им до нашата звезда: на толкова малко разстояние гравитацията на Слънцето преобладава и дори ако комета или астероид прелетят покрай планетата, те ще бъдат уловени от самото Слънце, а не от нея.
Тези две планети е възможно преди време да са имали сателити, образувани в резултат на сблъсък, подобно на системата Земя-Луна, или поради натрупването на материя. Но даже, ако това някога се е случило, то е било много отдавна – в зората на Слънчевата система.
