За разлика от английски, немски, френски и други популярни европейски езици, които се говорят на всички континенти, официални са за редица световни организации и са сред най-използваните и изучавани по света, арменският е език, говорен от едва около 8 милиона души, което го прави много по-малко популярен. Слабото му разпространение обаче не е било пречка в езика ни да навлязат успоредно с думи от популярните и най-говорени езици и такива от арменски.
Кратка история на арменския език
Отроче на древен индоевропейски език, родствен на мъртвите тракийски и дакийски езици, близък като звучене до гръцкия, арменският език е слабо познат не само у нас, но и по света. Историята му обаче е известна – писмената форма, позната като древноарменски, датира от 5 век, изместена от средноарменския през 12-ти век, използван до края на 16 век, преди да бъде заменен от съвременния арменски, който се дели на източноарменски и западноарменски. В арменските училища у нас се изучава западноарменският. Ключовото тук обаче е, че споменахме училища. Щом в страната ни има арменски училища, то не следва да ни изненадва, че макар да е говорен от малко хора този език е оставил следа и у нас – арменски думи в българския език, които се използват толкова често, че сме ги възприели като свои, без да се замисляме за произхода им и навлизането им в езика ни.
Още: Кои традиционни арменски ястия са любими на всички българи
Арменски думи в българския език – кои са най-използваните сред тях?
Арменският е сред живите древни езици, безспорно любопитен с уникалната си азбука, сътворена от св. Месроб Машдоц през 406 г., (с което арменският се нарежа сред първите езици със своя азбука), с начина, по който изглеждат пунктуационните знаци – например точката в арменския език изглежда като нашето двоеточие. И макар да е толкова самобитен, уникален, неразбираем на пръв поглед за нас именно заради азбуката си, се оказва, че има арменски думи в българския език. Очаквано, може би, щом има и арменски училища, няма как да не сме попили нещо от тази култура и този език. Очаквано, щом България е приютила десетки хиляди арменци по времето на турския султан Абдул Хамид II, когато се извършвали масови убийства на арменци. В България арменците, подложени в края на ХIХ в. на тежки изпитания, гонения и избиване, известни като Арменския геноцид, намират дом и подкрепа. Това спасение на арменците от страна на България и последвалото съвместно съжителство с тях неминуемо са оказали влияние върху езика ни в посока навлизане на арменски думи в българския език и употребата им като свои. Сред тези думи, които са малко познати, трудно се откриват, дори да си наложите целенасочено търсене, както и не владеем добре, са:
- чурек – думата е арменска и се използва за назоваване на изкушаващо тестено изделие, което може да бъде както сладко и да напомня за козунака, така и солено. В българския език думата често се използва и като метафора за нещо сладко, нещо приятно, а в арменския се използва с прякото си значение – за козунак.
- дзавар – допускаме, че е възможно да не знаете какво е това, ако сте по-млади, но старите поколения би трябвало да са го хапвали, тъй като се съдържа в много рецепти от кухнята на бившата СССР. Дзаварът е зърнена храна, булгур, намиращ широко приложение в родната кухня.
Още: На една ръка разстояние: Пашинян за мира между Армения и Азербайджан
- Мануш – старо българско име, с което днес се назовават шепа хора, но в миналото е било популярно и известно у нас. Носел го е деец на българското националноосвободително движение в Македония и войвода – Мануш войвода. Произходът на името е от арменски език и в превод ще рече „човек“. Въпреки че е от арменски произход, то е прието и в редица култури, сред които е и българската.
Армения обяви, че е спряла държавен преврат - Русия е замесена (ВИДЕО)
