Всяка от трите Големи Задушници – Месопустна, Черешова и Архангелова, може да бъде отбелязана на три места: у дома, в църква и на гробищата. Най-често се практикува поменаване на покойник с отиване на гроба му, като там се извършват ритуалите преливане и прекадяване и се раздават „подавки“ - малки комплекти храна, включващи задължително варено жито, парче от обредна питка, сладкиши, понякога месо и храни, които са били любими приживе на покойника.
На Голяма Задушница не е прието да се ходи в късния следобяд, на свечеряване, както и късно вечер. Посещаването на гроба по това време изразява неуважение към паметта на покойника. Нещо повече: това е чисто формално отношение спрямо поменния ритуал – защото оставянето на обредите „за по-късно“ очевидно не може да бъде тълкувано като почитание на починалия и на паметта за него. Явно дори е по-добре изобщо да не се ходи на Голяма Задушница, вместо обрядът така да бъде „претупан“.
При това, дори да е имало основателни причини за закъснението, по-подходящо би било посещение в църква, където свещениците биха посъветвали как да се постъпи и какви ритуали са по-подходящи в съответния случай – вместо да се отиде по тъмно време на гробищата и да се обикаля между гробовете в един момент, когато обстановката, душевната нагласа и психическата атмосфера са, меко казано, не особено приветливи.
На Месни Заговезни: Какво се прави за късмет?
Основателни и съвсем уважителни причини да не се ходи на Голяма задушница са свързани със здравето. Ако човек не се чувства добре, още повече в случай, че трябва задължително и по лекарско предписание да спазва лежащ режим – то, естествено, не бива да ходи на Голяма Задушница и този „грях“, който дори не може да се сметне за такъв, понеже не зависи от него, явно ще му бъде опростен.
В такива случаи е прието и възможно Голяма Задушница да се отбележи в домашна обстановка. Но в такава обстановка се налагат също някои ограничения. При това, те би трябвало да са доброволни, защото, естествено, домашната атмосфера предразполага към повече „разкрепостеност“ и свобода в отношенията между присъстващите.
Така или иначе, обстановка, когато всички са насядали около трапеза, сякаш от само себе си тласка към по-освободено и фриволно поведение. Но все пак, Голяма Задушница представлява благочинен помен за душата на покойник – а не пиршество в стил „приятелска весела компания“ с повечко алкохол, разказване на вицове и весели случки.
Също така, честване на Голяма Задушници изисква познаване, поне от страна на по-възрастните присъстващи, на основни правила за поведение. Не става дума дори за канонични правила, налагани от църквата – а за такива, които се подразбират просто заради тоналността и атмосферата на самото събитие. Преди всичко на Голяма Задушница, отбелязвана в домашна обстановка, трябва да се обуздават (независимо, че звучи малко странно) както позитивните, така и негативните емоции.
Наближава Месни заговезни: Ето какво трябва задължително да направите
В смисъл: грехота е по време на помен за умрелите (а Голямата Задушници, така или иначе, е помен за „упокоени“, тоест за умрели хора) да се говори с весел тон и да се разказват смешни случки. Но и обратното е очевидно нежелателно: да се създава мрачна и неприятна атмосфера чрез скандали, волни или неволни кавги, караници, спорове, словесна (да не говорим пък за физическа!) агресия.
Подобни изказвания пък са абсолютно недопустими спрямо покойника, за помена на чиято душа са се събрали присъстващите. Мъртвите по принцип трябва да се споменават с почит и благоговение, а не с неприязненост да припомняме на себе си и на околните какви основания сме имали да им се сърдим.
Също категорично и абсолютно са недопустими практики на окултизма, външно имитиращи траурни действия в храм, а всъщност представляващи антихристиянски ритуали: спиритизъм, гадания, „викане на духове“, астрология и прочие езически шаманизми.
