В басейна на Амазонка съшествуват много горещи извори - но сред тях няма такъв, който да се сравни с геотермалната река Маянтуяку. Индианците са я нарекли "Шанай-Тимпишка" – тоест „Загрята от топлината на слънцето". Тази река тече дълбоко в тропическите гори, намиращи се в перуанската част на региона Амазония.
Най-голямата ширина на реката е 25 метра, дълбочината - 6 метра, а дължината на горещия участък е само 6.4 километра. Най-любопитното е, че средната температура на реката е +86°C, а в някои участъци почти +100°C - там водата направо кипи, сякаш се затопля отдолу от гигантски реотани!
Векове племената в Амазония предават от поколение на поколение легенди за река с гореща вода. Но вместо да проверят достоверността, учените им отредили място в графата „митове на народите по света“. Както е речено, понякога и най-ученият не е много умен...
Общоприето мнение е, че реки с кипяща вода може да се появят само в райони с интензивна вулканична дейност. Геолозите в началото изобщо не вярвали в съществуването на Маянтуяку и твърдели следното: за да кипне дори неголяма част от водния поток, е нужно да се изразходва голямо количество геотермална топлина. Специалистите са удивени от природата на този мистериозен феномен, защото в района няма термални извори – да не говорим, че най-близкият действащ вулкан е на разстояние 645 км.
Географите научили за реката чак през 2011 г. - тогава перуанският учен-геофизик Андреас Рузо намерил легендарната Шанай-Тимпишка. Андреас за пръв път чул за Маянтуяку на 12-годишна възраст от дядо си - и оттогава мечтаел да намери удивителната река. Момчето станало аспирант по геофизика и започнало да събира материали за дисертация върху геотермалните залежи в Южна Америка. След като открил мистериозната река в дълбините на тропическата гора, Рузо се заел с нейното изследване.
Анализите посочили, че вода в реката е с метеоритен произход – т. е. попаднала е на нашата планета с космически дъжд и се просмукала дълбоко в почвата. После, затоплена в резултат на геотермалните процеси, била изхвърлена на повърхността.
Разбира се, топли извори на Земята са обикновено явление в зони с интензивна вулканична активност. Но уникалността на Шанай-Тимпишка е в обстоятелството, че тя протича сред амазонската джунгла, на почти 650 км от най-близкия вулкан. В някои участъци от реката водата е така гореща, че дори секунди допир с нея могат да причинят изгаряне от трета степен. Рузо дори варил пакетчета чай в речната вода. Изненадващо, но за разлика от повечето термални извори, водата тук е чиста, много приятна на вкус и годна за пиене без пречистване - това показва артезианския й произход. Ако сложите яйца в нея, те ще бъдат сварени за няколко минути. Интересно е, че когато наближават реката, хората чувстват болки в очите.
Андреас Рузо създал екологичен проект „Кипящата река“ - неговата цел е да опази този уникален природен обект. Занапред ученият планира областта, където тече реката, да бъде достъпна единствено за туристически еко-екскурзии и научни експедиции.
