Всяка година в съботата срещу неделя на Месни заговезни (Неделя Месопустна) православните християни отбелязват ритуално Голяма Задушница - ден на помен за близките им хора, които вече не са сред тях. Самото название „Задушница“ сочи, че това е денят за споменаване душите на покойниците (упокоените).
В годината има три Големи Задушници. Първата от тях е Месопустна Задушница (преди Великденския пост, наричан още Велики пости), следват Черешова (преди Петдесетница) и Архангелова (преди Архангеловден). Всяка Задушница се отбелязва в събота, защото Православната църква определя именно този ден в седмицата за честване паметта на покойниците.
На Голяма Задушница - какво не се прави?
На Голяма Задушница се посещава гроба на близък покойник, като се извършват двата лесни и простички ритуала „преливане“ и „прекадяване“. Преливането се прави, като гробът бива полят отначало с малко вода, а после с вино – като и при двете преливания жестовете на преливащия очертават кръст. Прекадяването се извършва от свещеник чрез специално кадило (понякога неправилно го произнасят като „кандило“), в което е поставен и запален благоуханен тамян. Всяко действие над гроба, разбира се, носи своя символичен смисъл: водата символизира чистотата на нашите помисли и на молитвите ни, виното – кръвта на Господ-Бог Иисус Христос, а тамянът изобразява в символично видима форма самите наши молитви, които се издигат към Небесния престол на Господа-Бога.
След това на присъстващите – а някъде и още на срещнатите минувачи по пътя към гробищата, се раздават т. нар. подавки „за Бог да прости!“, които са един от най-важните, ако не и най-важният материален елемент в ритуалите на всяка Голяма Задушница.
„Подавката“ представлява комплект от няколко вида храна, придружена с червено вино. В комплекта задължително влизат:
Какво задължително се прави на Голяма Задушница
- „коливо“ - варено жито, символизиращо Истината (за разлика от плявата, символ на греховете и лъжата) и Възкресението, защото житното зърно „умира“ в земята, за възкръсне във вид на житен клас. В по-ново време коливото бива сравнително богато овкусено със сладки добавки: орехови ядки, лимонова кора, стафиди, пудра захар, мед;
- късче от специално замесена за Задушница пита – хлябът е символ на Тялото Христово;
- глътка вино, символ на Пречистата Кръв Христова.
Също в по-ново време в подавките се включват още разнообразни сладкиши и месо. Ако са известни приживе любимите храни на покойника, днес ги добавят също в подавките като материален, физически израз на уважение към паметта и спомена за него.
Подавки се поднасят не само на близки, роднини и познати, които присъстват на гробищата; но на съвършено непознати хора, които биват срещнати, и то не просто от любезност, а поради съвсем конкретна и символна причина. Тя е, че Месопустната Задушница се нарича още и Вселенска, защото с нея поменуваме душите и на хора, които са ни непознати и далечни, но са починали неочаквано – по време на пътуване, стихийни бедствия и при подобни ситуации, когато не е било възможно да им се организира погребение според традициите. Именно Вселенската Голяма (Месопустна) Задушница е денят, когато ги споменаваме с молитви и задължителното: „Бог да прости!“.
Да се поднасят „подавки“ на роднини, близки, съседи и приятели на покойника представлява жест на уважение и почит към него, за да се припомнят добрите му дела и житейски постижения, които е реализирал в живота си.
Дори често на трапезата бива оставен празен стол – на него невидимо „седи“ упокоеният или неговата душа, която в този ден присъства сред близките си хора. Защото никой не умира съвсем и докрай, ако живее в спомените за него.
